Да си имаш роб

В природата на всеки човек съществува това неистово желание да упражнява контрол върху друго човешко същество. Порив, инстинкт може би, но то е част от нас. С течение на годините и развитието на интелекта сред някои от представителите на човешката раса, този порив е заменен от логичното и хуманно съждение, че подобна власт над друго човешко същество е най-малкото нехумаманна. Но човечеството е трябвало да премине през дълъг еволюционен период, за да достигне до това съждение. Всъщност не е било толкова отдавна времето, когато хората са притежавали други хора. И дори все още съществуват части на света, където под една или друга форма, съществува подобна зависимост на едни от други.

Дали това е по избор или по принуда, това понякога е трудно да се определи. Защото за едни общества едно изглежда нормално, но за други – съвсем противоположното.

Да вземем за пример робовладелчеството в Щатите. Всеизвестно е, че то е било особено разпространено в южните части, където се е развивало предимно земеделието и е била необходима работна ръка. А какво по-хубаво от това да използваш труда на хора, на които не си длъжен да плащаш, храниш ги с остатъците и можеш да ги оставиш да спят при добитъка. И всичко това по принуда. На цената на бой и насилие.

Нещо, което сега отричаме и заклеймяваме, но дали можем да се замислим за секунда – да тези хора не са смятани за хора. Те са били продавани и експлоатирани за тежка работа, а когато са умирали от недохранване и преумора, са заменяни с други от пазара. Така ни е представяна историята за робството в Щатите. Но всъщност от редица съвременни хроникьори и автори на романи, ни става ясно, че в много семейства робите всъщност са живели доста добре. Те са вършили основната работа в имението, но са имали стаи за спане – с човешки условия, получавали са храна и подслон. А аристократичните семейства са ги намирали за своя доверена прислуга…, а защо не и като част от семействата им… по една или друга линия.

Днес гражданската война е приключила. Северът е надделял и робство не съществува. Заклеймяват се всички издевателства, които са се случвали и се опитва да се пропагандира равноправие и хуманност в целия свят. Но дали това е правилно?

Днес ние не можем да разберем източните мюсюлмански държави, които според нас принуждават жените си да се забулват. Но никога не сме се замисляли, че те всъщност може да искат да го правят и така се чувстват значително по-добре. Монетата има винаги две страни и е редно, когато заемаме някаква позиция тя да бъде съобразена със всяка една гледна точка. Още повече, когато коментираме толкова чувствителни теми. Никой не казва, че физическото насилие трябва да съществува, но е хубаво да се вземат предвид и други фактори – като култура, религия, ценности и прочие.

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *