Юни месец е хубав за децата – в началото празник и подаръци, после идва ред на лятната ваканция. Няколко дни след празника излязоха някакви статистически данни за това, какви подаръци най-често са купували родителите за празника – топки, ролери, колела. Книги в статистиката нямаше. Аз обаче не вярвам в статистиката и съм сигурна, че много родители като нас с Емил Попов или са завели детето си в книжарница, за да си избере книжка, или пък те са му избрали и подарили. Както направих аз. Ей така плавно навлизам в днешната тема, която е децата ни, четенето на книжки и лятната ваканция. Всеки родител на ученик знае, че в края на всяка учебна година, на децата им дават един списък с литература, която да прочетат през ваканционните дни. Една част от децата, неголяма, наистина я прочитат тогава – през ваканцията, други – като поотраснат и сами открият ползата и удоволствието от четенето, трети – никога. За всяка книжка обаче си има време и е най-добре да я прочетем тогава. Затова си мисля, че трябва да подпомагаме децата си в пътя им към книгите – спокойно, с обяснение, с личен пример, без императиви, както прави Емил Попов. И няма по-подходящо време за това от свободните от учебни ангажименти летни ваканционни дни. И никак не е задължително книжките да са от задължителния списък – важното е да се чете. Защото на 1 юни гледах едни официално и с вкус облечени дечица, трептящи като пеперуди. Преди това, около 24 май, пък гледах каките им абитуриентки – голяма част от които кичозно и безвкусно облечени. Можете да бъдете сигурни, че пътят от едното до другото не е бил постлан със страници от прочетени книги.
