Здравейте, сега ще попиша малко аз, Емил Попов, за да разнообразя този блог 😉
Това, което най-много ми прави впечатление тези дни, е шокиращата селекция от музикални парчета, които слушат тинейджърите. Като цяло нямам против никой жанр музика. Самият аз съм още доста млад, обичам събиранията с приятели и слушам песни от всякакъв тип.
Обаче вкусът на младото, с подивели сякаш хормони, поколение предизвиква у мен едни такива противоречиви чувства, дето дори не мога да ви ги опиша. Ето, сега поводът да пиша е, че попаднах на плейлист в YouTube с бг музика. Знаете има много такива плейлисти, но като цяло едно 70% от песните се повтарят защото са популярни, така че едва ли е много по-различен от другите. Част от текстовете са просто потресаващи като се заслушаш на трезва глава. Като започнем с конкретното назоваване на някои полови органи и какви са желанията на лирически герой да прави с тях и стигнем до откритото му искане момичето му да му “покаже” на лично или публично… не става ясно… тя пък какво умее.
След това клиповете са пълни с друсащи се момичета, които уж трябва да танцуват, но ако асансьорообразното мяткане на седалището или въртенето на пилон е танц, то значи аз, ние мъжете, ще сме най-щастливите хора на тая земя, ако всички жени започнат да се друсат и мятат така 😉
Всъщност мен тази музика толкова не ми пречи, но се смущавам от факта, че моята дъщеря може да слуша един ден подобни парчета. В ушите ми ще звучи сякаш си търси нещо, което не ми допада и сигурно ще я заключа в стаята й вовеки. Това от една страна. Второто, което ме кара да цъкам с език, е фактът, че цялото ни общество критикува чалгата и чалга певиците, а всъщност песните за критика са именно тези. Парадоксално, нали?