Това политиката – мръсно нещо било. Не че до 2013 година съм спала и сега откривам топлата вода, но ми се струва, че никога преди ризите не са били толкова черни, а обещанията – толкова богати и фалшиви. Искрено се смях, когато разбрах, че Волен Сидеров щял да се самоубие, ако стане министър и минималната заплата у нас не достигне 1000 лв. Позволявам му да го направи още сега.
Искрено се карах с телевизора, когато Бойко Борисов ми обясняваше от него, че заловените бюлетини били брак. Че българският народ е търпелив и позволява да му се качиш на главата, така е, но да го третираш като стадо овце, грозно и обидно е. И не престана бившият премиер да казва на черното бяло и да говори, когато е хванат не по долни гащи, ами направо по г**, в условно наклонение и сякаш има световен заговор срещу него.
И сега накъде? ГЕРБ спечелиха изборите подмолно, останалите партии твърдо тръбяха преди 12 май, че коалиция с Бойко е невъзможна. Какво ще се случи, тепърва предстои да разберем. И дано разбирането да предизвиква гордост и оптимизъм за едно по-добро бъдеще, а не срам, гняв и унижение.
