6.5 по скалата на Рихтер! Въпросното не ни е първото земетресение, но от доста време не бяхме изпитвали смут от това земята да се разлюлее под краката ни. Доста е притеснително, особено когато живееш в блок и не си на първия етаж.
Ние от Смолян усетихме най-силно земетресението, тъй като сме си кажи-речи на границата с Гърция, а новинарските емисии обявиха, че епицентъра е в Егейско море. Малко след труса съседите се събраха долу на улицата и с право. Панелният ни блок е доста старичък.
Най-много от земетресения се плашат децата и по-възрастните хора. Неразбирането на нещото прави малчуганите психологически уязвими. Старите хора пък са по-трудно подвижни и ако не дай си боже нещо стане, ще имат нужда от подкрепа от по-млад човек.
Като главата на нашето семейство, мой дълг е да остана спокоен. Истината е, че не се страхувам от стихии – бури, наводнения, свлачища, земетресения, защото страхът може да бъде най-лошият съветник на човек. Спира трезвата мисъл, а не разсъждавате ли ясно, можете да направите купища грешки и да рискувате живота на обичаните си. Освен това вярвам, че човек не може да избяга от съдбата си – каквото му е писано, това ще стане! Единствено в такива моменти си мисля, колко малки и незначителни сме хората пред Природата. Все си мислим, че като сме взели господството над планетата сме неуязвими. Строим високи сгради, показваме превъзходството си като се учим да улавяме ветровете, водите, да прокопаваме планините и да въздействаме върху полята и горите с дейността си, но все пак не можем да направим нищо срещу могъщите сили от земните ядра или от космоса. В такива моменти се подсещам и че животът е прекалено кратък, за да го пропиляваме за ненужни свади, омраза и мъст. Нека бъдем по-добри, обичливи и силни, за да се справяме с предизвикателствата. Нека градим не толкова сгради, а мира помежду си.
