Здравейте, приятели! Ето че дойде време и за първото ни включване. Какво вече ви казахме, в този блог ще обсъждаме с вас проблемите, които се появяват пред всяко едно семейство – нашето, вашето, съседското. Няма да сплетничим – ще обсъждаме. Ще се опитаме да разберем мъжа, жената, а защо не и роднините, в една или друга ситуация. Ще задаваме въпроси, които ни вълнуват, ще ви съветваме, доколкото ни стигат силите, и ще помагаме с каквото можем. Като начало обаче смятам да ви запозная с нашето семейство, защото анонимността, даже и в интернет, никога не поражда доверие. А все пак доверието ще бъде много важно в нашите контакти, нали?! Аз съм София и по-често ще общувате виртуално с мене, защото аз съм човекът в нашето семейство, когото го сърбят повече ръцете за писане. Идеите, които ще излагам тук, както и съветите, които ще ви давам, обаче никога няма да са само от мое име, защото нашето семейство е от тези, в които се разговаря постоянно, и всъщност всяко решение, всяко мнение по определен въпрос или проблем е плод на разговорите ни и изводите, до които сме достигнали заедно с Емил. Женени сме от почти шестнайсет години и освен нас пълноправен член на семейството е и тринайсетгодишният ни син Калоян. Поради възрастта си той логично няма да търси изява на семейната ни страничка, защото, както можете да предположите, в този етап от живота му го вълнуват съвсем различни неща. Щях да забравя десетмесечния котарак Мишо, наскоро кастриран, който синът ни донесе като сукалче от улицата с горещите уверения, че само той ще се грижи за него. Сещате се кой го гледа сега, нали? По празници масата ни и е пълна и с много роднини. Но за тях – друг път.
Поздрави: София и Емил Попови
