Винаги ми се е струвало много неприятно, когато видя някоя жена с бебешка количка, която едва се качва в автобуса с нея и почти никога не се намира мъж, който да й помогне. Обикновено жените се впускат да подемат трудната за маневриране количка. Виждала съм и кондуктори да го правят в Пловдив, а веднъж направо бях очарована от шофьорът на автобуса, който спря, слезе и сам помогна на майката да качи количката си в превозното средство.
От една страна ми е било много странно как така ще разчиташ на градския транспорт, когато имаш бебе и количка, която да буташ; от друга съм напълно наясно с това, че жените нямат друг избор. Не всяка разполага със собствен автомобил или с такъв изобщо, за да може да си позволи да се придвижва с него.
Но едно не ми е много ясно – защо не работят рампите, предназначени за инвалиди и майки с колички, за употребата на които не е необходимо някой да става и да помага, а може да се натисне само едно копче и рампата да се изкара, така че човекът в инвалидна количка или майката с детето си да могат лесно и безпрепятствено да се качат или слязат от превозното средство.
Отговор на този свой въпрос едва ли ще получа някога, но със сигурност все по-рядко виждам майки с детските си колички да пътуват в градския транспорт. Разбира се това не означава, че те не се возят, но може би е много по-рядко, поради неудобствата, които предлага този начин на предвижване.
Ето защо публичния транспорт трябва много по-добре да бъде модернизиран, така че хора в неравностойно положение, използващи инвалидни колички и майки с деца, да могат самостоятелно да се оправят и да се възползват от тази услуга.
