Когато бяхме малки, най-запомнящите игри не ги играехме на компютър или конзола. Някои от най-забавните и незабравими приключения от детството на 80-те и 90-те години бяха навън, на улицата, с приятели. Това беше най-качественото време, което разви редица умения и създаде вечни приятелства.
Едни от популярните игри на моето време бяха Ура!, народна топка, сиджей, стражари и апаши, ластик, въже, криеница и каквото още ни роди главата. От изброените може би няма да знаете за Ура!, която се играеше на два отбора, имаше бомби, дърпане бутане и разчертани основи на асфалта – представете си падането как е боляло.
Сега някак ми се струва, че всичко е съсредоточено около детските площадки и мъниците са свикнали да имат готови забавления и люлки. Колкото и в това да има позитиви, то знам и за моята детска реалност, която беше върхът.
Затова супер много се зарадвах, като видях, че има инициатива „Игрите на 90-е“, която е подкрепена от Българския фонд „Култура“. Чрез изграден сайт и видео поредица искат не само да върнат децата навън, но и техните родители. Това ще е добра възможност семейно да прекарат време и да предадат опита на децата си.
Споделям ви канала на „Игрите на 90-те“ в YouTube и се надявам да вдъхнови много от вас за приключения навън. Пък и нали идва пролетта и времето е идеално за игри за малки и големи.
