Здравейте отново от мен – Емил Попов. Предполагам, че всички сте гледали филми, обикновено американски, в които главният герой отива при психолог или психоаналитик с някакъв проблем и винаги като причина за настоящите проблеми изскачат скелети от миналото, обикновено от детството. Или развод на родителите, или игнориране, или грубо отношение, или прекалено високи изисквания и още много в този ред на мисли.
Спор няма – и повечето психолози са на това мнение, че коренът на по-голяма част от проблемите ни в общуването с другите и в живота ни като възрастни са дълбоко в детските ни години. И не че не вярвам толкова безрезервно на психолозите, но и аз си имам една теория, че най-добрите изводи за нещата от живота могат да се направят, като наблюдаваме внимателно природата. Дано не звучи налудничаво, но веднага ще ви обясня какво имам предвид. Помните ли, преди време ви разказах, че Калоян донесе от улицата едно изоставено коте пеленаче – Мишо, което отглеждаме и до ден днешен. Мишо обаче е много агресивен – хапе, дере без причина, – въпреки че е обграден с голямо внимание и любов от всички в семейството. Емил Попов се консултира с ветеринарни лекари и те обясниха, че повечето от котетата, които са отделени по някаква причина рано от майка си, развиват подобна агресия. Усещате ли накъде бия? Даже и едно животинче реагира болезнено на липсата на автентична майчина обич и грижа. А какво остава за едно дете. Помислете върху това, което ви казвам, и показвайте по всяко време и по всякакъв начин любовта си към своите деца. Защото необичаните деца стават мразещи възрастни. А това е страшно.
