Знам, че интровертите са смятани за затворени и срамежливи, но това съвсем не е така. Те просто много избирателно подхождат към хората, с който общуват, а и към разговорите, в които се включват. Имат си зона на комфорт и им трябва малко време да свикнат с останалите.
Детето на една моя приятелка е интроверт. Тя ми е споделяла, че страни от останалите, защото не се чувства комфортно от разговорите, които водят. Предпочита да общува с възрастни, защото покрай тях научава по-интересни неща за света. Смята връстниците си за малко примитивни в това отношение. Това не значи, че детето е надменно и горделиво, просто си кротува и си живее в собствен свят, когато е сред други деца. Да кажем, че умишлено се изолира, понеже те не са й интересни. И не че няма приятели, а както споменах по-рано, си ги избира внимателно. Майка й се притеснява за нормалното й развитие, но “насила хубост не става”. Аз мисля, че детето трябва да бъде такова, каквото е. Всичко друго би попречило на развитието му, а и не трябва на едно дете да се внушава, че нещо не му е наред, особено от неговите родителите.
Познавам и възрастни хора интроверти, на които обаче това не им личи, поне не от пръв поглед. Общуват си с всички еднакво, но защото те са решили така, а не по задължение. Имат си и дни, в които просто не им се общува и остават леко настрана от събитията. Една обща черта, която откривам при всички интроверти е, че не обичат събития от социален характер, където се събират много хора, като например коктейли и фирмени партита. Ако можеха да ги избегнат, щяха да си останат вкъщи. Иначе гледат само да запишат присъствие и да си тръгнат възможно най-скоро.
Интровертността не е нещо, от което може да се избавиш и в никакъв случай не трябва да се приема като недостатък. Човек я носи в себе си цял живот, както и други характерни за него качества.