Преди година и половина отказах цигарите. Това направо си беше героизъм за мен. Мотивите ми не бяха заради здравето, а по-скоро защото започнаха да ме отвращават и мен самия, но нуждата от тях все ме караше да продължа. Борбата беше голяма, на моменти бях на крачка да се предам, но знаех, че трябва да отстраня този лош навик или той ще ме преследва завинаги.
Първо се запитах защо го правя. Пушенето не е жизненоважно нещо, без което човек не може, като храната например. Затова е абсолютно излишно, а и вредно. Но истинската причина бяха децата. Не исках да им давам такъв пример, а и как мога да ги убедя да не пушат щом аз самият го правя.
В деня, в който реших да спра да пуша, разпространих новината сред всичките ми познати. Направих от това голяма работа и си подсигурих техните укорителни погледи, ако реша да запаля цигара. Те всички знаеха колко е важно за мен да ги откажа и бяха готови с мотивиращата си реч. Бях им казал да ме подпитват от време на време как върви „мисията“, а и имах лица за спешен контакт, ако много ми се приискаше да пуша.
Открих, че има определени неща, които ме карат да пуша – например сутрин като пия кафе, когато съм под стрес, когато съм сред други пушачи… Трябваше да отстраня тази нужда, затова й потърсих заместители. Докато пия кафе започнах да чета новини, стисках щипки за ръце, за да намаля стреса. В един много стресиращ момент толкова ми се искаше да запаля, но знаех, че ако го направя, пушенето пак ще стане част от живота ми. Затова хванах въпросните щипки и стисках с всичка сила, едната дори се счупи, но не прибягнах до цигара.
От момента, в който си казах, че спирам да пуша, не съм запалил нито една цигара до днес. Силна воля и силен мотив – това са нещата, които са нужни.
