Лягаш късно, ставаш рано… това е ежедневният ритъм на всеки родител у нас. Вечер се прибираш след работа, детето те чака заедно със семейните задължения и докато свършиш всичко, вече е станало достатъчно късно и се чудиш как ли ще успееш станеш на следващия ден. А следващият ден пристига неимоверно бързо и алармата ти звъни преди още да се е просветило времето навън. Ако искаш да се храниш правилно, сутрин хапваш малко и набързо, приготвяш си нещо за обяд и разбира се трябва да се погрижеш детето ти също да закуси леко и да го закараш или на детска градина, или на училище.
Дори да си на работа от 9 часа, едва ли можеш да си позволиш да станеш преди 7 сутринта. Задълженията са много, отговорностите са много, но ти си родител и от теб се изисква да се справяш. На работното ти място шефът ти очаква от теб да си перфектен и ти го искаш от себе си, за да можеш по-нататък ти да предявиш претенции пред шефа ти за нещо повече. Детето ти иска да му помогнеш за домашните и ти се радваш, че то все още търси помощта ти, защото знаеш, че ще се случва все по-рядко. Осъзнаваш колко ограничен ресурс е времето и ти се иска да разполагаше с повече от него. Пиеш по 2-3 кафета на ден и загърбваш себе си все повече в името на семейството и семейното щастие и разбирателство.
Лягаш късно, ставаш рано, но животът продължава. Дано един ден успеем да си наваксаме всички пропуснати възможности включително и недостига на сън.
