Днес аз, Софи, реших да ви разкажа историята на една жена…
Тя е на 25 години, наскоро е завършила университета и е на финалната права от това да изкара дипломата си за магистърска степен. От няколко години вече живее далеч от родителите си, има сериозен приятел и дори са сгодени. Наскоро разбра, че е бременна в третия месец. Когато бебето се появи на бял свят, майката няма да може да се възползва от еднократната помощ за редовна студентка, родила по време на следването си. Все още не е казала на шефа си, че чака дете и скоро ще трябва да й търсят заместник за повече от година. Не знае как ще успее да се справи, но е сигурна, че ще успее. Притеснява се обаче за бъдещето след това и как ще издържа детето си, когато започне работа на ново. Няма да може да си позволи бавачка, а няма и баба, която да го гледа. Знае, че ще трябва да се научи да жонглира със семейния и професионалния живот… добре, че за сега поне ученето приключва.
Как ви се струва тази история? Тя не е измислена, реално познавам жена, която минава през всичко това. Ако сте си мислили, че е трудно да бъдеш майка, домакиня, съпруга и кариаристка едновременно, то тогава мога да ви кажа, че сте прави. Изключително е изтощително и някак си естествено се очаква от жените да го правят. Особено от тези в България. Знаем, че на Запад жената може да избере каква да бъде, докато тук трябва да сме всичко едновременно, да имаме едва ли не суперсили и да сме на няколко места едновременно. На мен, като жена, ми идва нагорно понякога. Изморявам се, изчерпвам се, но продължавам напред. Просто нямам друг избор. Същото ще направи и героинята в моята история.
