Вкусно, ароматно и приятно мазничко; основоположна част от обичайното меню на повечето студенти преди години; върви най – добре с бял и топъл хляб, изваден току-що от фурната. Що е то? Емблематичната за българския народ домашна лютеница, разбира се. Прибавете бурканите кисели краставички, кьопоолу, компоти, туршия, кисело зеле и ще получите (не)очаквано добра комбинация от домашно приготвени вкусотии.
Само че как да ги прибавим, след като липсват? В днешно време все по – малко домакинства прибягват към подобен тип стопанство. През 2011 година разходите по домашното стопанство заемат предпоследно място сред групите разходи, като по – скромни от тях са единствено тези за покупка на валута и ценни книжа.
За изхранването вече не се разчита в толкова голяма степен на личното стопанство. Заради намаленото производство на основни земеделски стоки, скъпия ток и горива българите категорично отказват да се запасяват със собственоръчно сварени компоти и консерви.
Мираж и далече в миналото останаха агитките от пенсионерки, въоръжени с халати от Втората световна война и голям общ казан, в който се вареше до припадък домашна лютеница. Нима вече есенно време дрехите от простора няма да миришат на манджа? Очевидно.
Обаче и друг факт е очевАден – боклуците с надпис „100% екологично чист продукт”, които купуваме от магазина. После я корем ни свие, я обрив се появи… Друго си е да знаеш какво точно има в лютеницата, след като е приготвена в домашни условия.
Уви, традициите не са това, което бяха. Днес и доматите не са домати, и млякото не е мляко, а какво остава за другите продукти, в чиито състав влизат те? Съвсем скоро ще заприличаме на американциите, чиито храни са тъпкани с хормони и затова едно пилешко бутче там се равнява по калории на цяло пиле от България.
Дано залезът на домашните консерви не достигне до фазата, в която луната напълно измества слънцето, защото тогава ще умре част от българския колорит.
