Здравейте, приятели! Иска ми се да споделям с вас хубави неща, но ето, че писането ми пак беше провокирано от недотам приятна случка. Свършиха ми визитките тия дни и си поръчах нови във фирма, чиито услуги досега не бях ползвал, но предлагаха голямо разнообразие от картони и реших да си поръчам при тях. Казаха ми кога ще са готови и аз, понеже знам, че в България сроковете са нещо много относително, отидох ден след това. Казаха ми: “Изчакайте пет минутки само да ги нарежем!” Петте минутки станаха половин час. Междувременно служителка в офиса обясняваше на някого по телефона, че час компютърна работа струва 30 лева. Щях да я попитам: “А моят загубен половин час колко струва?” Та след половин час чакане ми донесоха визитките – името ми сгрешено. Казаха ми: “Елате утре!”. Тук вече не издържах и недотам спокойно им обясних, че половин час съм се опитвал да бъда позитивен, но вече не ми се отдава. Попитах ги, щом тяхното време има цена, защо си мислят, че моето няма. В крайна сметка се разбрахме, че на следващия ден ще ми ги доставят лично, както и стана. Но тази случка остави един горчив вкус у мене и въпроса: Кога ще се научим да ценим времето на хората така, както ценим своето?
С огорчение и недотам сигурен дали ще ползва пак услугите на същата фирма.
