Днес попаднаха на малко стара статия (колко да е малко – от няколко дни), но ще пиша по темата, защото ми хареса. Става въпрос за отчитането на индекси като корупция, гражданско общество, свобода на словото и изобщо за състоянието на демократичност.
Това, което показа доклад на небезизвестната социологическа агенция Freedom House е доста любопитно, малко плашещо, но в никакъв случай не е нещо, което не сме очаквали или пък което не знаем. През 2013-та година е отчетено повишаване на корупционните процеси, ниска независимост на медиите и неефективност на политическата и съдебната система. За сметка на това се отчита по-висока активност на гражданското общество. Отбелязано е, че България влиза в графата на държавите с полуутвърдена демокрация.
С няколко думи това е всичко. Защо обаче от 2007-ма година сме все на последно или предпоследно място? Кое е това нещо, с което не можем да се оправим, че да просперираме. Дали е манталитетът ни, както всички твърдят. Дали самите хора са загубили вяра и това им личи (тука се връщам на една по-стара наша статия, с която нашето семейство призовава да гласуваме на изборите за Европейски парламент). Вече наистина не мога да определя. Зная само, че във всички области – политика, съдебна система, органите на изпълнителната власт, от край време се е наложил един модел на действие, който вместо да се променя с подмяната на поколенията, се предава от поколение на поколение.
Понякога си мисля, че ако не беше робството, което да унищожи българската знатна жилка, ако не беше невъзможността да се развива българското образование и да имаме наистина добра интелигенция, ако след освобождението властта не беше взета от хора без опит в политиката и ако не беше изтласкал комунизмът хората от селата сега щяхме да сме на съвсем различно ниво. Следите ли ми мисълта… Май, май днешното положение е резултат от дълго тлеещи обществени процеси и исторически особености.
