Темата за телевизията и децата е сериозна и отдавнашна. Още откакто първите анимационни филми започнаха да привличат вниманието на децата пред телевизора, дискусията за влиянието на тези филми върху съзнанията на малчуганите започна да се формира.
Преди десетина години се опитвахме да откъснем децата от екраните на телевизора и да ги накараме да излязат да си играят навън. Сега като че ли те нито прекарват толкова време навън с останалите деца, нито се задържат и пред телевизорите както някога. Не поради друга причина, а защото се смени екранът, стана по-плосък, по-мобилен и по-интерактивен. Мечтата на много родители се сбъдна: децата им се отделиха от телевизора. Това, което не очаквахме да се случи, а всъщност стана неизбежно, е, че децата просто смениха устройство. Сега стоят повече пред компютрите си и през голяма част от времето си плъзгат пръсти по екраните на телефоните или таблетите си (ако все пак имат такива).
Дали е тъжно или не, времето ще покаже. Последици със сигурност ще има, защото по този начин децата растат в съвсем друга среда и друг свят. Развиват се в различна насока и тъй като са първите поколения, които порастват така, никой родител не е сигурен какво да очаква.
Младите, които помнят времето на стационарните телефони и липсата на мобилни, вече са големи хора и вероятно работят активно. Тези, които днес са тинейджъри растат с технологиите като част от ежедневието им. Трудно е да ги разберем, защото никой не е бил на тяхно място. И още по-трудно ми се вижда да накараш едно дете да извърне поглед от екрана и да погледне през прозореца, когато ти самият цял ден си вперил поглед в подобен екран. Било на работа, било у дома…
