Много популярно сред болшинството родители е да се хвалят с постиженията на децата си в изучаването на чужд език, спорт или изкуства. В това няма нищо лошо, но ако се замислите в дълбочина, ще ви се стори комично.
Ние, Попови, не сме амбициозни родители. Гледаме да се занимаваме индивидуално с децата си и да насърчаваме талантите им, доколкото самите деца имат интерес към това. Далеч сме от мисълта да ги водим на сила на английски, спортни танци, футбол, дебати или там каквито курсове съществуват за развитие на интелекта. Смятаме, че ако детето няма желание да се занимава с такива странични дейности е по-добре да го оставим да изживее детството си, а не да превръщаме ежедневието му в крайно мъчително следване на създадена от нас програма. Всичко по задължение убива амбицията. Рискът да започне да прави на пук и да не показва добри резултати в училище е много голям.
За това нашите деца се развиват в средата, която сами сметнат за интересна и занимателна. Нека първо научат български, нека прочетат книжките от поредицата “Вечните детски романи” на “Пан” или приказките на “Ню медиа груп”, за които вече сме писали. Нека сами да открият, че искат да ходят на аеробика, пеене или часове по организационни дейности, вместо друго. Така и ние ще се гордеем със самостоятелните прояви на децата ни, така и те ще се гордеят, че като родители подхождаме с разбиране към нуждите им и сме им повече приятели.
Смятаме, че именно да оставим децата ни да взимат собствени решение и да бъдат независими е много по-ценно, отколкото да се опитваме да им диктуваме какво да правят и да им налагаме нашите вкусове и разбирания… И мисля, че сме в правилната посока. Ето, че съвсем сами децата ни ходят на плуване и волейбол. Все майсторят нещо у дома, излизат с приятели – живи, будни деца са, с които наистина можеш да се гордееш.
