България – славна държава с дългогодишна история, датираща чак от 681 г. Какво ли не й се е случило от тогава до сега? Периоди на възходи и падения напълно нормални за „живота“ на всяка една страна. Традиции останали с векове. Предмети от миналото, запазени почти във всяка една по-стара къща. Някои дори не знаят, че нещата, които притежават от повече от 50 години, фактически биха могли да станат част от културното наследство на България и да се наложи да ги регистрират – поне това щеше да стане, ако бяха приети промените в Наказателния кодекс в частта му за културни ценности.
Четох едно изказване на учредителя на фондация „Мизия“, която е основана с цел да съхранява културните ценности в страната ни. Тогава Светльо Кантарджиев е бил на мнение, че мерките в кодекса са меко казано преувеличени, ако не и граничещи с абсурда. Промените очевидно са били насочени към по-крупните колекционери, но се получава така, че са засягали най-много обикновените граждани. Така или иначе, първите вече са декларирали вещите с културна стойност, които притежават, а на вторите тепърва им е предстояло да го направят.
Помните ли суматохата, която настана? Едни мислеха да започнат да изхвърлят „културното наследство“ на България на боклука, вместо да хабят средства да го регистрират. Други пък решиха да направят обратното – да съберат куп вещи от едно време и да ги занесат за оценка, а накрая можеше да се окаже, че са били безполезни. Направо абсурд…
Как хората, които ги мислят тези промени в НК, не се сещат за „вратичките“, които могат да се появят, и за цялата главоблъсканица, която може да възникне сред обществото, по повод кое е и кое не е културна ценност? То така и стана, между другото, и сигурно затова не се получиха нещата.