Куполните къщи станаха популярни сред привържениците на здравословния начин на живот, иновативните технологии и устойчивото потребление на ресурси. Основната аудитория на тези къщи е прогресивното поколение, което се стреми да живее в хармония с природата и да използва екологично чисти материали за изграждането на дома си.
Първоначално модернизацията в ниското строителство дойде от Япония, където технологиите за икономично и екологично строителство са едни от най-напредналите в света. Иновативният дом събра редица почитатели и сега дори в България на доста места може да видите подобни здания.
Освен атрактивен външен вид, каки са другите предимства на куполните къщи, за да бъдат предпочитани?
Различни изследвания показват, че в такава къща ще дишате чист въздух и ще спите здравословен сън. Това се дължи на изграждащия материал на стените, който е екологично чист. Той е 98% газ, затворен в пенополистиролни клетки, състоящ се само от въглеродни и водородни атоми. Същ така формата на купола осигурява ефективна и интензивна циркулация на въздуха в цялото пространство на къщата. Това улеснява установяването на микроклимата и отоплението.
Интериорът на куполната къща е по-просторен, отколкото изглежда. Всъщност той е и много компактен. Пространството създава усещане за спокойствие, а липсата на вътрешни опори дава възможност свободно да се избере местоположението на преградите от пенобетон.
Впечатление прави и акустиката вътре в къщата, която е приятна, а също и минимизира шума от улицата. Причината е в самата структура – шумът извън купола се отразява отлично от извитите стени на къщата, които осигуряват висококачествена защита от ненужни звуци.
Куполните къщи се изграждат така, че да са топли. 3а чрез намаляване на площта на стените и покрива се намаляват загубите на топлина. По този начин се консумира по-малко електричество и можете да разчитате на ниски разходи за отопление.
Инженерите уверяват, че формата на купола предпазва къщата от вятъра и лоши метеорологични условия. Те дават гаранция за издръжливост на стените от най-малко 80 години, а за минималния експлоатационен живот на сградата – 50 години.
