Работа – колкото и да ни се иска, в живота ни все ще се сблъскаме с нея. В момента тенденциите са да се работи нещо, което доставя удоволствие. Но въпреки това, поемането на ежедневния ангажимент да си в кондиция, за да дадеш най-доброто от себе си, е доста изтощаващ. Затова днес питам – кога трябва да влезем в колелото на живота и да започнем да работим?
Мога да дам пример със себе си. Аз започнах да изкарвам парите си на 16 с почасови занимания. Преминал съм през много професии, ако мога да така да ги нарека – от раздаване на флаери, през барман, сервитьор, продавач, аниматор на морето. Нормалните занимания, с които много тийнейджъри са се сблъскали.
Причината да работя не бе, защото родителите ми не разполагаха с финанси, а защото летата преминаваха в гледане на филми, безсмислени събирания с приятели, завършващи с беля. Така че сменяйки средата и поемането на отговорност, ми помогнаха да изградя характер. Затова и в университета бях практически доста по-подготвен, дори по-адаптивен и комуникативен.
Други мои познати започнаха да работят през студентството си, а трети след него. Но тук има условност, че те директно започнаха да търсят работни места по професията. Дали има разлика и влияе ли това върху характера? Определено! Някои много бързо се издигнаха, а на други им липсваха умения като моите, натрупани отпреди.
Въпреки това аз съм на мнение, че поемането на какъвто и да е работен ангажимент не е излишно никога. Но всичко зависи от характера на човека и стремежа му за израстване. Затова ако имате деца, не ги щадете от работата, а просто им помогнете да намерят своята за момента, за да се усъвършенстват.