Всички родители имат тайно оръжие, техен герой, който идва на помощ, когато детето не желае да си изяде храната или не слуша. Тогава те го призоват и моментално обстановката става сериозна и мъникът започва да изпълнява. За някои това е Баба Меца, за други Попа, за трети Баба Яга, а много често и полицая.
Именно за органите на реда ще ви споделя една история. Тя е по действителен случай и е на мои познати.
На къмпинг близо до Варна приятел полицай патрулира из местността, в която се преплита суша и море. Съвсем случайно попада на дете, което видимо изглежда объркано. Започва да го пита за името, откъде е и има ли нужда от помощ. Момчето няколко минути стои мирно, разплаква се и побягва с думите „полицаят ме гони“.
Нататък случката приключва с падане и още по-силен плач. Полицаят се приближава, а детето го удря и му казва, че е слушало, защо идва да го плаши. След тази истерия, моят познат го успокоява и му помага. В крайна сметка детето казва, че се изгубило от близък къмпинг и е било дезориентирано. Изплашило се от полицая, не защото е непознат човек, а защото майка му използвала образа именно в ситуации на непослушание.
Изводът, който аз направих за себе си, е че спрях изобщо да споменавам с лошо полицаите вкъщи. Все пак следващият път моето дете можеше да бъде изгубено и не искам да бяга именно от хората, които биха му помогнали най-добре. Затова винаги трябва да избираме измислени герои, които в реалния живот няма как да имат досег с децата. Помислете и вие по темата.
