Младите не четат… младите не се интересуват… седят си само пред компютрите… гледат си телефоните…
Звучи ли ви познато? На мен да. Имам чувството, че чувам тези негативни твърдения поне през ден от различни места. И все си повтаряме, че проблемът се корени в самите деца, в образователната ни система или търсим друг виновник. Аз обаче си задавам следния въпрос: Търсят ли родителите вината у себе си?
Преди да дадете своя отговор, нека ви разкажа една история…
Миналата седмица се уговорих да се видя с една приятелка. Жената е омъжена от няколко години, има прилична работа и дъщеричка на 10 годинки. Влязохме трите заедно в една книжарница и малката веднага започна с интерес на разглежда книгите и да си избира най-интересните… според нея. Показа на майка си една книжка, после втора, трета и т.н. Какво мислите, че стори моята приятелка? Съвсем спокойно обясняваше на детето си, че тези книжки не са за нея и няма да й харесат. Показваше й заглавия от рода на “Български народни приказки”, “Приказки на Ханс Кристиан Андерсен”, “Ян Бибиян” или други подобни. Не че са лоши, не ме разбирайте погрешно. Аз самата съм израснала с тези книги, но именно тук е разковничето на проблема. Ние не сме децата си. Те са съвсем друг тип читатели, имат собствени предпочитания и изисквания. Неправилно е да им налагате вашите си вкусове, защото така ще ги отблъснете от книгата още като малки.
Истината е, че за едно дете е важно най-напред да започне да чета. Нека да са приказки, книги-игри, фентъзита, разкази за животни, комикси, списания… каквото му харесва най-много. В течение на години ще видите, че само ще започне да разширява хоризонта си и тогава може и да посегне към вашите любими заглавия. Важното е да стане доброволно и спонтанно, а не на сила.
