Младите не четат… младите не се интересуват… седят си само пред компютрите… гледат си телефоните…
Звучи ли ви познато? На мен да. Имам чувството, че чувам тези негативни твърдения поне през ден от различни места. И все си повтаряме, че проблемът се корени в самите деца, в образователната ни система или търсим друг виновник. Аз обаче си задавам следния въпрос: Търсят ли родителите вината у себе си?
Преди да дадете своя отговор, нека ви разкажа една история…
Миналата седмица се уговорих да се видя с една приятелка. Жената е омъжена от няколко години, има прилична работа и дъщеричка на 10 годинки. Влязохме трите заедно в една книжарница и малката веднага започна с интерес на разглежда книгите и да си избира най-интересните… според нея. Показа на майка си една книжка, после втора, трета и т.н. Какво мислите, че стори моята приятелка? Съвсем спокойно обясняваше на детето си, че тези книжки не са за нея и няма да й харесат. Показваше й заглавия от рода на „Български народни приказки“, „Приказки на Ханс Кристиан Андерсен“, „Ян Бибиян“ или други подобни. Не че са лоши, не ме разбирайте погрешно. Аз самата съм израснала с тези книги, но именно тук е разковничето на проблема. Ние не сме децата си. Те са съвсем друг тип читатели, имат собствени предпочитания и изисквания. Неправилно е да им налагате вашите си вкусове, защото така ще ги отблъснете от книгата още като малки.
Истината е, че за едно дете е важно най-напред да започне да чета. Нека да са приказки, книги-игри, фентъзита, разкази за животни, комикси, списания… каквото му харесва най-много. В течение на години ще видите, че само ще започне да разширява хоризонта си и тогава може и да посегне към вашите любими заглавия. Важното е да стане доброволно и спонтанно, а не на сила.
Напълно съм съгласна. Читателят е спечелен за четенето само когато попадне на нещо интересно, прочитът на което ще му достави удоволствие. По причината, която ти изтъкна в статията си, много от учениците се загубват като читатели окончателно, просто защото в училище им налагат да четат автори, които като цяло не са им интересни. И така книгите им се струват досадни, скучни текстове с дълбоки послания, които не могат да разберат. Самата аз като малка не обичах да чета книги, докато не открих приключенските и криминалните. Започнах да търся само в такъв жанр и постепенно си развих навици да чета и друго… но след като минах през всичко, което успявах да намеря като кримки, приключенски и трилъри. Действие да има и да е вълнуващо!!! Днес пък младите четат фентъзи и фантастика. Ами това е чудесно. Вместо да ги критикуваме и да приказваме, че това не били стойностни книги, нека се радваме, че поне четат. След време те сами ще си изградят читателски навици и ще стигнат по собствено желание към по-сериозните четива.
Здравей, дъщеря ми много искаше да й купя „Вината в нашите звезди“, но като прочетох анотацията, ми се стори неподходяща за нея и не й я взех. Според теб грешно ли съм постъпила? Каква книжка да й взема, така че да не я откажа от книгите съвсем…
Права сте, не е подходяща за дете на 10 години, по-добре изчакайте 🙂