Най-мразя точно когато готвя да отворя шкафа над мивката и да видя, че солта е свършила. При определени ситуации съм склонна да запазя спокойствие, но в останалите случаи ми иде да закрещя, защото ще загубя излишно време да отида до магазина. А това се случва почти винаги когато бързам и ми се струва, че ей сега ще се приберат всички гладни и още от вратата ще се провикнат: Готово ли е яденето?
Така ми хрумна да ви питам днес как и кога пазарувате вие?
Много хора избират да купуват всичко ден за ден. Връщат се от работа или след като са се прибрали излизат до магазина и си взимат каквото им е нужно. Но такива предполагам са млади хора и несемейните двойки. За тях ще е дори по-лесно да си поръчат храна или да хапнат някъде навън. Но ако имате семейство и чакате тайфа гладници да се прибере слад работа/ училище, то тогава ще е безкрайно трудно да припкате до магазина, когато сте под пара и котлонът работи.
По тази причина пазарувам веднъж или два пъти месечно от големите хипермаркети. Обичам всичко да ми е заредено и нека само се отбия след работа да купя хляб и мляко. Всъщност дори киселото мляко купувам в по-големи количества, защото това, което ползваме го няма навсякъде. У дома всички харесват Лакрима, което си е цяло чудо. Преди един искаше по-гъсто, друг все мрънкаше, че друго не изглеждало добре, трети пък му харесвало по-рядко за айрян. И така вместо да купувам мляко от три различни марки – купувам две кофички 3, 6 % на Лакрима и една от 2%. Идеално е за застройка на супа и за заливка на мусака, между впрочем. Става и на чудесен десерт.
Купуваме го или от Кауфланд, или от Млекарниците на Лакрима, които са ни точно по път. Удобно е когато си с кола, защото можеш да обикаляш и прибереш всички продукти в багажника.
