Като родители на четвъртокласник и нашето семейство се сблъска с така наречения предмет „Компютърно моделиране“. Силно насочен към новите технологии и професии, класът си е истинско предизвикателство за малки и големи. За какво говоря?
Компютърното моделиране се появи още в 3-ти клас, тъй като училището е профилирано към информационните технологии. За нас това беше ок още при самото записване на детето, защото знаехме, че подобна информация и знания биха били само от полза на подрастващите. Но явно сме имали прекалено авантюристични представи.
Повечето деца, включително и нашето, използва компютър и телефон, за да играе игри. Ние мислихме, че по този начин развива не малка компютърна грамотност, ала е оказа, че сме грешили. Компютърното моделиране учи децата как се структурират файловете в компютър, как се създават различни формати и за какво биха им били полезни. Заедно с това ги обучава на това да са предпазливи онлайн и да създават добри пароли и потребителски имена.
Това са знания от обща култура и за малчугани е задължително да са защитени онлайн, да не използват истинските си имена и данни. Знаете какви лоши хора дебнат зад монитрите и как омайват децата. Но има и някои части от този предмет, които са си наистина за програмисти. Например има първи стъпки за това да създаваш герой и да го управляваш чрез движение, звук и картина. Звучи интригуващо, но е много трудно.
Затова моето мнение е, че подобни предмети трябва вече да са след 5-ти клас, когато учениците вече са изградили някакви интереси. На мен ми е трудно да осмисля материала и да го обясни на 10-годишния ми син. Вие как се справяте?