Когато бяхме малки, нямахме търпение да дойде лятната ваканция. Аз лично я свързвам с времето, прекарано на село, а малко по-късно и с приятели в градинките около блока. Хубави времена бяха и се сещам за тях с умиление. Така ми се иска и днес да ги завещаем и на нашите деца, но годините толкова се промениха, че моите спомени са като добре пазена реликва.
В двадесет и първи век вече информацията е много, хората имат свободен достъп до всичко и това някак прави нещата не по-спокойни, а напротив – динамични и несигурни. Затова и контролът върху децата, местата, на които могат или не да ходят, е ограничен. Поради тези причини те няма как да имат нашето безгрижие.
Фактор се оказва и увеличаването на пенсионната възраст, което принуждава бабите да работят до по-късно. Това означава, че няма как летата децата да бъдат изпратени при тях на село или пък те да дойдат да ги гледат в града. Просто защото колкото време работят родителите, толкова и бабите, и дядовците.
И така достигаме до въпроса – тогава какво правят децата през лятната ваканция? Ясно е, че няма как да бъдат оставени безнадзорно у дома. Затова достигаме до летните занимални. За наше нещастие, те не са организирани от самите учебни заведения, а са частни. Тоест за тях трябва да се плаща не малка сума на месец за посещение.
Но хубавото е, че вече има опции за това да се избере по интереси на детето. Спортни, артистични, езикови или просто развлекателни с много интерактивни игри. Така малчуганът не само ще се забавлява, ще има кой да го гледа, но и ще научи нещо полезно. Просто трябва да заделите този бюджет от по-рано.
