Замисляли ли сте се как хората разговарят помежду си без никакъв ентусиазъм? Емоция може би се проявява най-често, когато някой е ядосан или разстроен, т.е. свързана е все с нещо негативно. Често разговорите са общи и тръгват от заученото “как си”, без дори питащият да се интересува от отговора и завършват с учтиво “добре”, без да е ясно дали отговарящият наистина се чувства така.
Ако зададем горния въпрос по малко по-завъртян начин и с интонация различно от нещо монотонно и измънкано под носа, ще покажем на отсрещната страна, че наистина ни е грижа. Тогава тя също ще ни отговори по незаучен начин и от това може да излезе ангажиращ и ползотворен разговор, а защо не и приятелство за цял живот.
Има хора, на които лесно им се отдава да водят интересни и непринудени разговори, да разказват случки с въодушевление и да бъдат душата на компанията. И тъй като с поведението си те излъчват неустоим чар, привличат останалите като магнит. Ако се заобиколим с повечко такива хора и попием от тяхната “мъдрост” при общуване, може би ще станем също толкова общителни. На тях им е лесно да комуникират, защото не обвиват думите си във фалш, а ги казват с истинската емоция, с която ги чувстват.
Емоционалното общуване, което не е свързано с негативни емоции, може да се възпита у хората и после да им стане навик. В началото може да звучи като нещо заучено, но щом свикнете, вие също ще си говорите с всички с лекота, намирайки правилните думи, които да предизвикат интереса и вниманието на другите.