Заспивайки преди няколко вечери осъзнах нещо гениално. Светът се променя и това не си личи само от иновациите, които се въвеждат. Замислете се само, че животът на нашите баби и дядовци е бил един и са имали трудности. Израствайки в тази среда, нашите родители са си мислили, че са подготвени за изпитанията, но те вече са сменени и трябва да се адаптират. По същия начин растем и ние, техните деца. И когато вече сме готови за наше семейство, правилата на живота са коренно различни.
От това излиза, че младите винаги се изправяме пред изпитанията на новото. Но тревожното е, че в съвременния ни свят това не е просто сила на характера и естествен инстинкт за самосъхранение. Вече говорим за реални личностни проблеми, които са свързани с трудното възприятие на промяната и на асимилирането на толкова много нова информация. Този проблем обхваща много голям процент от милениумите, вече и от Z поколението.
Колкото и да си повтаряме, че животът е труден и че ние трябва постоянно да сме борбени, то идва момент, в който силите ни предават. Жалко е обаче, че днес това се случва на много млади хора. Какво ще работят? Дали е точната работа за тях? Ще имат ли всички материални блага? Кога ще се случи това? Забавляват ли се достатъчно? Красиви ли са? Толкова много въпроси ги терзаят, а те са напълно излишни.
Връщайки се назад в историята, може много лесно да се получат отговорите. Съвсем естествено е в един етап, в който човек вече се е трудил, да жъне успехи. Разковничето е, че очакванията не трябва да са прекалено завишени и нереалистични. Все пак, ако всичко се случваше веднага, щом си го пожелаем, то щяхме да сме за много кратко на земята. Затова младите не трябва да са притеснени, а да се наслаждават, да са смели и да го изживеят този живот с усмивка.
