На определена възраст, да кажем 3+ години, децата започват да схващат, че играчките, които искат, се купуват с пари. Малко по малко започват да разбират как работи светът, как трудът на другите трябва да се уважава и как благодарение на него се изкарват пари. Големият въпрос за родителите е дали джобните на детето да са свързани с къщни задачи, които трябва да изпълнява, или да им се дават просто така? Тази дилема поражда доста спорове.
В защита на твърдение, че детето трябва да получава джобни само ако свърши някоя задача у дома има много общо с въвеждането му в реалния свят, а именно че трябва да работиш, за да получиш пари. Ако просто ги даваш на детето си, то ще стане разглезено и няма да ги цени, нито пък труда ви, за да ги изкарате. То просто ще знае, че когато му потрябват, вие ще сте там да му дадете.
Противоположния лагер пък мисли, че основният фокус на издръжката не трябва да е извършването на някаква работа, а в това да научиш детето си как да управлява и разпределя финансите си. В този случай не се набляга на свършената задача, а на това разумно да се определи за какво и как ще се използват спечелените пари. Опасенията на тази група родители е, че ако джобните му винаги са свързани с извършване на нещо в замяна, то детето няма да върши нищо, ако за награда не получи след това пари.
Има логика в разсъжденията на двата типа родители, но аз предлагам златната среда – детето да получава джобни за училище безвъзмездно, като от тях може да си спести, ако поиска, а в допълнение към тях може да получи още, ако свърши някоя къщна задача. Така присъстват и двата описани модела по-горе, без никой да доминира. Надявам се, че така и опасенията от прилагането само на единия или само на другия ще бъдат елиминирани.
Здравейте, семейство! Прочетох статията с интерес. Честно казано не бях запозната с тези две твърдения. Аз лично смятам, че не можеш да определяш джобните на детето си, ако върши някаква къщна работа. Все пак у дома всеки си има задължения и трябва да се научи да ги изпълнява без поощрения. Иначе как ще се усвои чувство за ред, труд и дисциплина, които са необходими за живота. Не трябва старанието на детето да се купува, защото последствията може да бъдат и непосилни за родителя в даден момент. Да не говорим, че света на детето ще се остойностиви по един неприятен меркантилен начин и то ще се научи, че всичко се заплаща. Това е опасно. Пари, според мен, се дават когато малчуганът излиза, когато е на училище и евентуално по празници. Междувременно му се обяснява откъде идват парите и му се дава пример с това, че родителите работят и то трябва да учи, за да порасне и започне да работи. Дотогава всичко купуват мама и тати и те разпределят финансите у дома.