На определена възраст, да кажем 3+ години, децата започват да схващат, че играчките, които искат, се купуват с пари. Малко по малко започват да разбират как работи светът, как трудът на другите трябва да се уважава и как благодарение на него се изкарват пари. Големият въпрос за родителите е дали джобните на детето да са свързани с къщни задачи, които трябва да изпълнява, или да им се дават просто така? Тази дилема поражда доста спорове.
В защита на твърдение, че детето трябва да получава джобни само ако свърши някоя задача у дома има много общо с въвеждането му в реалния свят, а именно че трябва да работиш, за да получиш пари. Ако просто ги даваш на детето си, то ще стане разглезено и няма да ги цени, нито пък труда ви, за да ги изкарате. То просто ще знае, че когато му потрябват, вие ще сте там да му дадете.
Противоположния лагер пък мисли, че основният фокус на издръжката не трябва да е извършването на някаква работа, а в това да научиш детето си как да управлява и разпределя финансите си. В този случай не се набляга на свършената задача, а на това разумно да се определи за какво и как ще се използват спечелените пари. Опасенията на тази група родители е, че ако джобните му винаги са свързани с извършване на нещо в замяна, то детето няма да върши нищо, ако за награда не получи след това пари.
Има логика в разсъжденията на двата типа родители, но аз предлагам златната среда – детето да получава джобни за училище безвъзмездно, като от тях може да си спести, ако поиска, а в допълнение към тях може да получи още, ако свърши някоя къщна задача. Така присъстват и двата описани модела по-горе, без никой да доминира. Надявам се, че така и опасенията от прилагането само на единия или само на другия ще бъдат елиминирани.