В офиса забелязвам една интересна тенденция, свързана с храненето. Тя, естествено, се диктува от женската половина на екипа. Преди да си помислите обаче, че става дума за отслабване, защото летният сезон е в разгара си, веднага ще ви опровергая. Тази тенденция е трайна и се отнася до осъзнатата грижа за здравето. А факторът „храна“ е в основата то да е крепко и устойчиво.
И така, какво се случва при нас? Ами може да ни наречете „съвременни билкарки“, защото вече добре сме се образовали коя билка за какво е полезна – къде от баби, къде от нета. Обменяме си информация, правим си чайове, но не от онези в пакетчетата, а от автентичните, където клонките и листата се виждат. Мен лично един чай от маточина, който пих на работа, така ме успокои, че после ми се спеше цял ден 🙂 Но опита учи, сега си го пия само вкъщи. Ако трябва да сме честни, билките действително имат лечебни свойства – някои дори могат да ти спестят приемането на лекарства. Нашите прабаби едно време са имали само този метод за лечение, което е похвално за тях.
Нека сега да обърнем фокуса към храните. Появяват се едни нови имена, които не са ни били познати досега. Искам да обърна внимание на 2 от тях, а именно чия и лимец.
Да започнем с чията. Тя беше един от нашите офис експерименти. Ако не сте наясно, представлява малки елипсовидни зрънца. Ние просто пуснахме по една шепичка от тях в чаша вода. Приличаха на плуващи рибки в началото, преди да се раздуят, водата да се превърне в нещо като желе и да промени вкуса си в ненатрапчиво сладък. Казват, че спортистите пиели такава вода, защото им давала енергия. Иначе чията е чудесен антиоксидант, съдържа омега-3, както и много други полезни вещества като цинк, фосфор, калий и калций. Тъй като абсорбира много вода, чията е и доста засищаща. Ние все още тестваме ефекта от нея, засега са минали само два дена, пием по една чаша на ден следобед. Успяваме да укротим глада, който идва към 15:00 часа (хората, работещи в офис, ще разберат).
Лимецът пък се оказва една стара житна култура, така че може да гледате на него като на древна пшеница, той си и прилича на такава. Интересен факт е, че семена от него са били открити в могилите на траките. Той също е сочен като антиоксидант, богат е на магнезий и цинк. Оказва се, че лимецът, произведен у нас, има голямо съдържание на цинк, който пък помага за растежа, метаболизма, pH баланса в кръвта и всякакви такива все полезни неща. Аз съм го консумирала под формата на хляб от фирма Елиаз. Понеже не бях сигурна как точно се приготвя и никога през живота си не съм пекла хляб, предпочетох да се доверя на професионалисти в занаята. Знам, че в хлебозавод Елиаз сами си мелят лимеца и то на каменна мелница, което ни връща в онези автентични времена, а на мен това ми допада – древна култура да се обработва по древен метод. Е, предполагам, че процесът е модернизиран, но основите пак са си там. Името на хляба от лимец на Елиаз е едно такова весело – Слънчев хляб 🙂
Иначе хлебчето е вкусно, и сега като знам за полезните свойства на лимеца, ще си го купувам по-често. Между другото, хлебозавод Елиаз продават и самото брашно от лимец, което ме навежда на мисълта, че трябва да се образовам и в областта на готвенето с такова, нали напоследък съм запален експериментатор 😉
