За да живеем добре, и комшолъкът трябва да е добър. Свестни съседи обаче се падат рядко, ако изобщо можем да виним за това късмета. Всички знаем, че понякога добросъседството не зависи само от нас. Колкото и да се опитваме да бъдем мили и възпитани все ще се намери някои Цербер, чиято врата ще заобикаляш кръстейки се и по терлици.
Най-честите проблеми, ако живеете в блок или кооперация, са силната музика и купоните, все ще се намери съсед с постоянни ремонти и като почне едно местене и стържене, домоуправител с идеи за обновяване или пък старица, на която й е крив света и всичко й пречи, а най-много децата.
Има ли обаче формула за добри отношения? Лошата новина е, че досега никой не я е измислил. Добрата е, че винаги има алтернатива на живеенето в блок, а то е да се преместите на село. Много хора обаче нямат тази възможност, така че…ще се радвам да обменим опит в това отношение. Нашето семейство има от всички споменати съседи по един. Ние винаги сме се стремили да сме най-близки с този, който ни е “врата до врата”. Предупреждаваме когато ще каним гости или правим ремонт и често като измайсторя нещичко гледам да почерпя. Помните ли стария бг. филм “Топло”. Та като ми трябва захар внимавам да върна в портокали. Имаме обаче и съседи, които старателно отбягваме. Главната причина са клюките. Любезно “Добър ден” и толкова, защото по далече от ушите, за да ни е мирна главата.