Ако погледнем на понятието “околна среда” в по-широк смисъл може да кажем, че това е всичко, което ни заобикаля или пък средата, в която живеем. Тя включва живи и неживи елементи и ни предоставя ресурси за живот. Част от концепцията за опазване на околната среда е установяване на взаимодействие между живите организми и естествения им хабитат.
По принцип думите “околна среда” и “природа” се използват с едно и също значение, но изключват всичко, създадено от човека. Така че тук имаме едно разделение – човекът е от едната страна на уравнението, а околната среда от другата. Балансът между тях е от съществено значение и за двата елемента. Ако се замислим по-дълбоко, ще стигнем до заключението, че хората хем живеем в заобикалящата ни среда, хем не сме част от нея. Обобщено околната среда е това, което ни заобикаля и се е появило по естествен начин, без човешка намеса. Тук слагаме гори, планини, морета, океани, растения, животни и т.н.
И за да изясним материята още повече, нека приложим един пример с мравка. Тя също е жив организъм като нас, но от нейна гледна точка, ние сме част от нейната околна среда, както и тя от нашата. Човекът и мравката са изключени от собствените си околни среди, когато се гледа от собствената им перспектива.
Човекът има доминираща роля в природата, защото е способен на изменя средата, в която живее. Това е и една голяма отговорност, защото трябва да се стремим да бъдем в хармония с нея, когато извършваме човешките си дейности. Нашето семейство обича разходките сред природата, обичаме да я виждаме чиста и недокосната, колкото се може по автентична и дори малко дива. Така е най-красива, не мислите ли 🙂
