През последните години, но и през последните месеци осезаемо, сме свидетели на нещо според мен революционно за света. Вече често се говори за хора, желаещи да сменят пола си или за такива, които не се идентифицират с никой от двата. А да не говорим и за организациите, които свързват сексуалността с определянето на мъж/ жена.

Колкото и на много от нас това за момент да звучи странно и нелогично, всъщност то навлиза все повече. Доказателство за това са различните филмови и музикални световни награди, които вече обмислят как да преструктурират категориите, за да може да няма пренебрегнати и незачетени. Даже вече може да се похвалим с подобен пример от музикални награди и Сам Смит, който е небинарен.

Точно затова идеята за приемането на думите мъж и жена като обидни ми се струва все по-близо. Даже според мои познати вече е така. Затова, ако се премахнат от всички институции като самоопределяне или като информация, то няма ли да изчезнат? Докъде може да достигнем в стремежа да се угоди на всички?

Не искам да се превърна в съдник на никого, но от биологична гледна точка има два пола и те са мъжки и женски. Всяко друго отклонение от тях е валидно, но не изключва първото. Точно затова и определянето като небинарен – без свързване с двата пола, е странно. Полът не те ограничава, а мислите.

Може би е време да спра до тук със съжденията. Може пък и след години да прочета този текст и да се посмея за написаното. А може и точно обратното да се случи. Не зная. Нека оставим времето да покаже. Сега да се радваме на това, което имаме и да използваме все още позволените ни думи.

Google+ Comments