Имах едно време един познат – адвокат, веднъж като се видяхме се заговорихме за брака и той ми даде следния съвет, който ми е много актуален днес: „Емил Попов, когато се жените, да си избирате партньора в живота не по това, колко лесно ще живеете с него, а колко лесно ще се разведете, ако се наложи.” Има логика в това – можете да си представите на какви чудесии са се нагледали при разводи адвокатите, при това на уж разумни и интелигентни хора. Сетих се за тоя адвокатски съвет преди няколко дни, когато случайно попаднах на някакво ново предаване по ТВ7 с водеща бившата синоптичка на Нова телевизия Божана Филипова. Беше поканила като гост в студиото Вихра – бившата жена на Иван Христов. И паралелът дойде от само себе си. Ако си спомняте, преди години Божана и бившият й мъж Костадин Филипов, тогава новинар в Нова телевизия, също се разделиха. В публичното пространство се завъртяха слухове за изневяра. Каквато и да е била причината, разделите са си неприятна работа. Само че така и не станахме свидетели на грозни сцени. Някак си успяха да запазят добрия тон. И не направиха мръсното си бельо достояние на нацията. Не препускаха от студио в студио да ни занимават с личните си драми. Което не може да се каже за двойката Вихра и Иван. Няколко месеца цялата нация ставаше и лягаше с любовния им триъгълник, с обвиненията и обидите, разменени между тях от телевизионния екран. Грозно навъртяха в цялата история и невръстната си дъщеря. Така че май ще се окаже много читав тоя адвокатски съвет да си избираме партньора в живота и по това, как ще протече евентуален развод. Щото, както виждате, има разводи и… разводи.
Дано никога не ви идва това на главата, и аз – Емил Попов знам от личен опит, че е много стресиращо и неприятно.
Category
Семейство Попови
Здравейте! Днешният ми материал в известен смисъл е продължение на предния. Предполагам всички вие като родители сте изпадали в ситуация, когато в магазин детето ви започва да иска да му купите нещо, нерядко се тръшва на земята и започва силно да реве или да вика, изисквайки своето. Ако на вас не ви се е случвало, със сигурност поне няколко пъти сте присъствали на такива сценки в магазин. Та днес ще поразсъждаваме върху това, как е правилно да реагират родителите в такава ситуация. Най-простото и лесното решение, ако имате възможност, разбира се, е да кажете да и да купите желаното. Но в този случай готови ли сте винаги да угаждате на капризите на детето си – пък даже и да сте готови, портмонето ви не е бездънно. Другият вариант е – безапелационно не, толкова безапелационно, че детето веднага да престане да се тръшка и да вика. Както и да ги погледнем обаче, като всички крайности и двата варианта имат и плюсове, и минуси. Затова най-добре е да подходим към тези случки с предварителна подготовка и мисъл. Когато тръгваме към магазина, е добре да обсъдим с детето къде отиваме и какво ще купуваме. Това би бил един чудесен начин да приобщите детето към планирането на семейните средства. Трябва, разбира се, да сте подготвени, че най-вероятно тази тактика няма да сработи от самото начало и най- детето ще заяви с изнесен глас своето искам. Най-неправилното в такива ситуации е да приложите физическа или пък словесна сила, за да принудите детето да спре. Проявете дипломатичност, отклонете временно вниманието му, кажете му, че ще помислите дали имате възможност да закупите желаното и когато то се поуспокои, обсъдете нещата. Ако му обясните добре, със сигурност ще ви разбере не само за конкретния случай, а и за цял живот.
Поне така мисли семейство Софи и Емил Попови. 🙂
Не сколасах тая година да боядисам великденските яйца в четвъртък и ги отложих за събота. То и без това от няколко години се уговаряме се една съседка от входа до нас, че ще й покажа технологията си за украсяване на великденските яйца с восък и листенца, пък в четвъртък няма как да стане обмяната на опит, защото обикновено и двете работим и извършваме свещенодействието по боядисването на яйцата по късни доби. И така – събрахме се в събота, аз предвидливо бях дала зелена светлина на мъжете, за да не ни се пречкат в кухнята, и всеки от тях самостоятелно беше хванал посока. Емил се уговори за бира със свой приятел, Калоян обикаляше около блока с колелото, а котаракът се търкаляше под леглото в детската стая. Почнахме ние боядисването на яйцата, по едно време Калоян звънна – да му пусна през терасата пари за сладолед. Пуснах му, разбира се, той често звъни за такива финансови инжекции и когато имам възможност, винаги му давам. Съседката остана много учудена и ми вика: как така ще му даваш, когато той иска; когато ти решиш да му купиш сладолед, тогава ще му купиш. Не било възпитателно така. Не й отговорих нищо съществено, щото не ми се влизаше в спор за детското възпитание на Велика събота, но после се поразмислих. Както и да го мисля обаче, не виждам нищо възпитателно в това да отказваш да дадеш пари на детето си за дребни лакомства. Да, трябва да му обясниш, че не винаги е възможно да изпълняваш желанията му, възпитателно е понякога да отказваш. Но да му отказваш с възпитателна цел сладолед или пакетче ядки?! Чакам да чуя какво мислите и вие по темата.
Софи Попова
Знаете, че след като в едно семейство се появят децата, няма нищо по-важно от тях. Случва се обаче, при това доста често напоследък, и при млади и здрави родители да се родят деца със здравословни проблеми и изоставане в умственото развитието. Възхищавам се на такива родители, които приемат болните си дечица като дар от бога, и се грижат за тях с цялата си любов. Възхищавам им се заради избора, който са направили, да гледат – с хиляди трудности и проблеми и без никаква реална помощ от страна на държавата – дечицата си, а не да ги захвърлят в някоя социална институция, където знаем от зловещите репортажи какво се случва. В България обаче, да си говорим честно, в това отношение има един, даже и не знам как да го нарека, манталитет – немалка част от родителите още при изричането от страна на лекарите на диагнозата се отказват от децата си – и заради проблемите по отглеждането им, и заради жестокото понякога отношение на хората към различните деца. В това отношение, макар да се изживяваме като много човечен и топъл народ, ще има да ги стигаме студените уж западняци, които имат много по-добро отношение към деца, пък и към животни, с проблеми. Безбройни са примерите на деца от български социални институции, диагностицирани с тежки умствени и физически недостатъци, които под грижите и любовта на осиновителите си чужденци поемат един съвсем нормален път на развитие в живота. Трябва да си променим нагласите и отношението към тези деца – и всеки първо трябва да започне от своя дом. Още първия път, когато срещнах въпросителния поглед на Калоян, когато видя дете с церебрална парализа, му обясних, че това дете не е с нищо по-различно или по-лошо от него, напротив, даже е по-значимо, защото, за да постигне нещата, които той постига с лекота, то полага много повече усилия. И сега той знае, че към такива деца не трябва да има по-специално отношение – нито по-добро, нито по-лошо, просто нормално, каквито всъщност са и тези деца.
Здравейте, приятели! Ето че дойде време и за първото ни включване. Какво вече ви казахме, в този блог ще обсъждаме с вас проблемите, които се появяват пред всяко едно семейство – нашето, вашето, съседското. Няма да сплетничим – ще обсъждаме. Ще се опитаме да разберем мъжа, жената, а защо не и роднините, в една или друга ситуация. Ще задаваме въпроси, които ни вълнуват, ще ви съветваме, доколкото ни стигат силите, и ще помагаме с каквото можем. Като начало обаче смятам да ви запозная с нашето семейство, защото анонимността, даже и в интернет, никога не поражда доверие. А все пак доверието ще бъде много важно в нашите контакти, нали?! Аз съм София и по-често ще общувате виртуално с мене, защото аз съм човекът в нашето семейство, когото го сърбят повече ръцете за писане. Идеите, които ще излагам тук, както и съветите, които ще ви давам, обаче никога няма да са само от мое име, защото нашето семейство е от тези, в които се разговаря постоянно, и всъщност всяко решение, всяко мнение по определен въпрос или проблем е плод на разговорите ни и изводите, до които сме достигнали заедно с Емил. Женени сме от почти шестнайсет години и освен нас пълноправен член на семейството е и тринайсетгодишният ни син Калоян. Поради възрастта си той логично няма да търси изява на семейната ни страничка, защото, както можете да предположите, в този етап от живота му го вълнуват съвсем различни неща. Щях да забравя десетмесечния котарак Мишо, наскоро кастриран, който синът ни донесе като сукалче от улицата с горещите уверения, че само той ще се грижи за него. Сещате се кой го гледа сега, нали? По празници масата ни и е пълна и с много роднини. Но за тях – друг път.
Поздрави: София и Емил Попови
Здравейте, приятели! Ние сме семейство Попови – Емил и София. Заедно решихме да изградим това интернет огнище, с което да си помагаме. Искрено се надяваме да превърнем този блог в едно приятно и полезно местенце за споделяне, оплакване или пък намиране на решения по дадени проблеми. Ние винаги сме смятали, че събирайки повече различни мнения по дадена тема или проблем, то той има по-голяма вероятност да бъде разрешен по най-добрият възможен начин. Всички знаем, че всеки човек е индивидуален и приема околните събития по различен начин. В тази насока интернет е едно прекрасно място за реализиране на тази наша идея.
Ще се радваме да бъдете активни и да се включвате в нашите дискусии.
Поздрави от Софи и Емил Попови!