Случвало ли ви се е да си говорите с човек… по-често жена, която толкова мечтае да бъде булка, че дори понякога ви се струва, че не я интересува за кого всъщност ще се омъжи. Само и само да бъде осъществена мечтата й. Това по един или друг начин винаги ме е притеснявало много. Защото това означава, че тези жени нямат реална представа за света, който ги заобикаля. Толкова са се вкопчили в тази идея да бъдат булки, че дори не осъзнават, че след това идва бракът. А той е отговорност, не само към собствената ти личност. Бракът е любов, към човека, с когото си. Бракът е отдаденост и компромиси. Желание да създадеш семейство и да си родиш деца, които да отгледаш рамо до рамо с този човек. Не е просто пищно празненство, на което ще си център на вниманието и всички ще ти се радват. Това е изборът ти за начина, по който искаш да протече животът ти.
Имам усещането, че един огромен процент от хората, които сключват брак в днешно време не осъзнават реално защо го правят. Имам наистина натрапчивото чувство, че го правят сама защото „всички го правят“. Или това се очаква от тях, тъй като са имали малко по-продължителна връзка. Но дали това наистина е човекът, с когото искате да споделите живота си, с когото искате да създадете семейство и деца? Тези въпроси като че ли остават на заден плана… ако въобще стоят някъде. В основата се появяват сватбата и пищното празненство, което трябва да бъде задължително точно по начина, по който си го представяме. Ако мръдне и сантиметър от това, има огромна опасност да изпаднем в нервна криза и да се тръшкаме как перфектната сватба не се е състояла.
Твърде повърхностно и ограничено виждане за нещата, което е и причината за голям процент от разводите в днешно време. Вие как смятате? Наистина ли хората не си дават сметка какво всъщност вършат и толкова ли сме програмирани да следваме един и същи път, като всички останали?
