Времето, когато с Емил се нанесохме заедно, парите ми се струваха най-скучната тема на света. Смятах, че след като имаме любов и общи цели, всичко останало ще се нареди от само себе си. Нареди се, да, но не така, както очаквах. Оказа се, че любовта не плаща сметки, а общите цели често изискват доста конкретни, и то не толкова общи, средства. Първите месеци харчехме като за последно – все пак сме млади, нали? Но после дойдоха данъци, ремонти, почивки, дрехи, кучето, после пак ремонти и така до безкрай. И сметките започнаха да надничат отвсякъде, като нагли съседи, които не разбират намеци. В този момент Емил се заинати, че трябва да водим бюджет. Аз, разбира се, се възпротивих. За мен бюджетът беше равносилен на клетка. Свободата, любовта, страстта – всичко това не се съчетаваше с таблици в Excel и ограничени лимити за пазаруване. Но Емил настоя. В началото го правих за него – за да не се караме. После обаче открих, че има нещо вярно в това упражнение. Оказа се, че парите не са просто цифри, а отражение на нашите приоритети. Когато започнах да гледам на тях като на инструмент, а не като на враг, всичко се промени. Разбрах, че истинската свобода не е в безконтролното харчене, а в това да знаеш какво правиш с парите си. И да можеш да си позволиш и сватба – без да теглиш кредит за това. Защото, ако трябва да съм честна, сватбата беше единственото, за което и двамата бяхме готови да похарчим повече, отколкото ни се иска. И го направихме. Не съвсем безболезнено, но пък с усмивка. А това, според мен, е най-важното. Защото любовта, която плаща сметки, е по-устойчива от всяка сватба. И струва повече от всеки кредит.
Tag
брак
Случвало ли ви се е да си говорите с човек… по-често жена, която толкова мечтае да бъде булка, че дори понякога ви се струва, че не я интересува за кого всъщност ще се омъжи. Само и само да бъде осъществена мечтата й. Това по един или друг начин винаги ме е притеснявало много. Защото това означава, че тези жени нямат реална представа за света, който ги заобикаля. Толкова са се вкопчили в тази идея да бъдат булки, че дори не осъзнават, че след това идва бракът. А той е отговорност, не само към собствената ти личност. Бракът е любов, към човека, с когото си. Бракът е отдаденост и компромиси. Желание да създадеш семейство и да си родиш деца, които да отгледаш рамо до рамо с този човек. Не е просто пищно празненство, на което ще си център на вниманието и всички ще ти се радват. Това е изборът ти за начина, по който искаш да протече животът ти.
Имам усещането, че един огромен процент от хората, които сключват брак в днешно време не осъзнават реално защо го правят. Имам наистина натрапчивото чувство, че го правят сама защото „всички го правят“. Или това се очаква от тях, тъй като са имали малко по-продължителна връзка. Но дали това наистина е човекът, с когото искате да споделите живота си, с когото искате да създадете семейство и деца? Тези въпроси като че ли остават на заден плана… ако въобще стоят някъде. В основата се появяват сватбата и пищното празненство, което трябва да бъде задължително точно по начина, по който си го представяме. Ако мръдне и сантиметър от това, има огромна опасност да изпаднем в нервна криза и да се тръшкаме как перфектната сватба не се е състояла.
Твърде повърхностно и ограничено виждане за нещата, което е и причината за голям процент от разводите в днешно време. Вие как смятате? Наистина ли хората не си дават сметка какво всъщност вършат и толкова ли сме програмирани да следваме един и същи път, като всички останали?
Имах едно време един познат – адвокат, веднъж като се видяхме се заговорихме за брака и той ми даде следния съвет, който ми е много актуален днес: „Емил Попов, когато се жените, да си избирате партньора в живота не по това, колко лесно ще живеете с него, а колко лесно ще се разведете, ако се наложи.” Има логика в това – можете да си представите на какви чудесии са се нагледали при разводи адвокатите, при това на уж разумни и интелигентни хора. Сетих се за тоя адвокатски съвет преди няколко дни, когато случайно попаднах на някакво ново предаване по ТВ7 с водеща бившата синоптичка на Нова телевизия Божана Филипова. Беше поканила като гост в студиото Вихра – бившата жена на Иван Христов. И паралелът дойде от само себе си. Ако си спомняте, преди години Божана и бившият й мъж Костадин Филипов, тогава новинар в Нова телевизия, също се разделиха. В публичното пространство се завъртяха слухове за изневяра. Каквато и да е била причината, разделите са си неприятна работа. Само че така и не станахме свидетели на грозни сцени. Някак си успяха да запазят добрия тон. И не направиха мръсното си бельо достояние на нацията. Не препускаха от студио в студио да ни занимават с личните си драми. Което не може да се каже за двойката Вихра и Иван. Няколко месеца цялата нация ставаше и лягаше с любовния им триъгълник, с обвиненията и обидите, разменени между тях от телевизионния екран. Грозно навъртяха в цялата история и невръстната си дъщеря. Така че май ще се окаже много читав тоя адвокатски съвет да си избираме партньора в живота и по това, как ще протече евентуален развод. Щото, както виждате, има разводи и… разводи.
Дано никога не ви идва това на главата, и аз – Емил Попов знам от личен опит, че е много стресиращо и неприятно.