Tag

човек

Семейство Попови

Околната среда – какво точно представлява?

Ако погледнем на понятието „околна среда“ в по-широк смисъл може да кажем, че това е всичко, което ни заобикаля или пък средата, в която живеем. Тя включва живи и неживи елементи и ни предоставя ресурси за живот. Част от концепцията за опазване на околната среда е установяване на взаимодействие между живите организми и естествения им хабитат.

environment

По принцип думите „околна среда“ и „природа“ се използват с едно и също значение, но изключват всичко, създадено от човека. Така че тук имаме едно разделение – човекът е от едната страна на уравнението, а околната среда от другата. Балансът между тях е от съществено значение и за двата елемента. Ако се замислим по-дълбоко, ще стигнем до заключението, че хората хем живеем в заобикалящата ни среда, хем не сме част от нея. Обобщено околната среда е това, което ни заобикаля и се е появило по естествен начин, без човешка намеса. Тук слагаме гори, планини, морета, океани, растения, животни и т.н.

И за да изясним материята още повече, нека приложим един пример с мравка. Тя също е жив организъм като нас, но от нейна гледна точка, ние сме част от нейната околна среда, както и тя от нашата. Човекът и мравката са изключени от собствените си околни среди, когато се гледа от собствената им перспектива.

Човекът има доминираща роля в природата, защото е способен на изменя средата, в която живее. Това е и една голяма отговорност, защото трябва да се стремим да бъдем в хармония с нея, когато извършваме човешките си дейности. Нашето семейство обича разходките сред природата, обичаме да я виждаме чиста и недокосната, колкото се може по автентична и дори малко дива. Така е най-красива, не мислите ли 🙂

Семейство Попови

Човекът срещу Природата

Earthquakes 1.1.7.0 Tab 1 of 26.5 по скалата на Рихтер! Въпросното не ни е първото земетресение, но от доста време не бяхме изпитвали смут от това земята да се разлюлее под краката ни. Доста е притеснително, особено когато живееш в блок и не си на първия етаж.

Ние от Смолян усетихме най-силно земетресението, тъй като сме си кажи-речи на границата с Гърция, а новинарските емисии обявиха, че епицентъра е в Егейско море. Малко след труса съседите се събраха долу на улицата и с право. Панелният ни блок е доста старичък.

Най-много от земетресения се плашат децата и по-възрастните хора. Неразбирането на нещото прави малчуганите психологически уязвими. Старите хора пък са по-трудно подвижни и ако не дай си боже нещо стане, ще имат нужда от подкрепа от по-млад човек.

Като главата на нашето семейство, мой дълг е да остана спокоен. Истината е, че не се страхувам от стихии – бури, наводнения, свлачища, земетресения, защото страхът може да бъде най-лошият съветник на човек. Спира трезвата мисъл, а не разсъждавате ли ясно, можете да направите купища грешки и да рискувате живота на обичаните си. Освен това вярвам, че човек не може да избяга от съдбата си – каквото му е писано, това ще стане! Единствено в такива моменти си мисля, колко малки и незначителни сме хората пред Природата. Все си мислим, че като сме взели господството над планетата сме неуязвими. Строим високи сгради, показваме превъзходството си като се учим да улавяме ветровете, водите, да прокопаваме планините и да въздействаме върху полята и горите с дейността си, но все пак не можем да направим нищо срещу могъщите сили от земните ядра или от космоса. В такива моменти се подсещам и че животът е прекалено кратък, за да го пропиляваме за ненужни свади, омраза и мъст. Нека бъдем по-добри, обичливи и силни, за да се справяме с предизвикателствата. Нека градим не толкова сгради, а мира помежду си.