Тази година изборите за представители на страната ни в Европейският парламент се падат в много динамичен месец. Покрай 25-ти май се отбелязват балове, сватби, училищни и общински тържества. Прави ми впечатление, че много малко обаче са хората, които се вълнуват от предстоящите избори и и още по-малко (поне в нашето семейни обкръжение), които ще идат да гласуват. Мотивите им са много, главно продиктувани от нехаресване на политическите представители, неприрязън към определени обществени фигури и своеобразен начин да покажат, че обявяват бойкот на политически формации. Нашето семейство обаче реши, че ще гласува. Смятаме, че ако ние българите не упражняваме правото си на вот демонстрираме безразличие към собствения си живот, към обществения ред в държавата и сами позволяваме да се случва политически произвол, машинации и манипулации.
Смятам, че е време да спрем да мрънкаме и да хулим страната си. Но явно се чувстваме по-сигурни да бягаме от отговорност от случващото се в родината ни, за да имаме кого после да плюем и да казваме, че нямаме пръст в тази работа. Смятаме, че гласуването, дори на принципа „по-малкото зло“ дава сила на човека и оправдава случването на Демокрацията. Само изпълнявайки гражданския си дълг можем да я опазим, защото когато хората не гласуват, едно, че дават поле на развитие на горепосочените неща, но съзнателно се отказват от предоставените им права и свободи. Представете си какви биха могли да бъдат резултатите, ако отиде да гласува целият народ… А аз бих искал да видя това. Особено на следващите парламентарни избори!
