Миналия уикенд Емил Попов и аз бяхме на гости на приятелско семейство – те са малко по-големи от нас, имат дъщеря, студентка в София, и преди четири години им се роди син. И понеже е малко по-чувствително детето, решиха да го дадат на частна детска градина с идеята, че там групите са по-малки и децата – по-подбрани, пък и отношението на учители и персонал е далеч по-добро, отколкото в държавните детски градини. Частната детска градина обаче си е скъпо удоволствие, пък сега, знаете, незасегнати от кризата не останаха, та стана въпрос по време на вечерята, че обмислят дали да не преминат на вариант държавна детска градина. И разговорът се завъртя около предимствата и недостатъците на частното и на държавното образование, затова днес реших да споделя с вас мнението си по тоя въпрос. Само че ще поразсъждавам не за или против частните детски градини, а по-общо за или против частните училища, защото знаете, че проблемът с настаняването на децата в детски градини все още у нас е реален и понякога родителите са принудени да ползват услугите на частни детски градини поради липса на друг вариант. А що се отнася до частните училища, моето мнение е еднозначно и съвсем категорично. Смятам, че там децата се отглеждат в саксийни условия, обръща им се голямо внимание, създава им се комфорт, който в реалностите на живота не съществува. В тоя смисъл смятам, че частното образование не изпълнява една от основните функции на образованието – да подготви децата за житейските реалности, такива, каквито са. Иначе допускам, че поради ограничения брой ученици в класовете е вероятно вниманието, което се отделя на всеки ученик, да е по-голямо и оттам – качеството на обучение също. Само че животът не е само знания, нали? Ще се радвам да изкажете и вие мнение по въпроса, защото това определено е тема, която с Емил Попов ни вълнува.
Monthly Archives
май 2012
Здравейте, приятели! Много мисля напоследък върху един въпрос, еднозначен отговор още не съм намерил. Но затова пък реших да изложа мислите си тук, заедно може и да го измислим. Въпросът ми е за това, трябва ли задължително всяка вечер семейството да се събира заедно и да вечеря на масата – с произтичащите от това неудобства за членовете му, защото един си идва по-рано огладнял, друг по-късно и т. н. Веднага ще ви кажа, че у нас режимът е либерален – понякога, когато графиците ни съвпадат, сядаме всички на масата, но когато това е невъзможно, не правим драма от това. Досещате се, че тия опити за организирани вечери срещат сериозен отпор от страна на Калоян, който, типично за възрастта си, е свободен електрон и не му е по волята да се съобразява с каквито и да е правила и графици. На празници, разбира се, си е закон да се съберем в доста широк кръг цялото семейство и тогава наистина си се получава хубава семейна сбирка. Имаме приятелски семейства, в които въпросът е уреден по нашия начин, но има и такива, не много на брой, в които вечер, вали-гърми, всички сядат на масата по едно и също време и даже и да има гладни, чакат да се съберат всички. Да ви кажа честно, малко прекалена ми се вижда тая работа на мен Емил Попов, ограничаваща личната свобода. Хубаво нещо са събиранията на семейството около масата, ама трябва ли пък около масата да се върти целият живот на човек и с това вечерно събиране да съобразява всичките си задачи. Ще ми е интересно да споделите как е във вашите семейства и въобще какво мислите по въпроса.
Здравейте, приятели! Днес подхващам една тема, която, предполагам, вълнува много родители. Пак се прокраднаха мнения напоследък за това, че в българските училища трябва да се въведат униформи. И във връзка с това искам да изложа своето мнения по въпроса, което, бързам да уточня, никак не е еднозначно. Намирам и положителни, и отрицателни моменти в идеята за въвеждането на училищно облекло. Започвам с предимствата на носенето на униформи – първото, за което се сещам и аз, ще е това, за което ще се сети и всеки родител на тийнейджър от какъвто и да е пол. Толкова суетни и претенциозни по отношение на дрехите стават в тая възраст и момичетата, и момчетата, че за родителите понякога си е живо изпитание продължителното пазаруване по магазините. Така че въвеждането на униформи, поне отчасти, ще облекчи в това отношение родителите. Втората положителна страна на въвеждането на униформите е това, че финансовите възможности на родителите са различни и така няма децата на родители с по-скромни възможности да се чувстват по-непълноценни заради по-скромното си облекло. И на трето, но не на последно място по значимост, смятам, че униформите, особено на елитните училища, създават едно усещане за принадлежност към нещо значимо и изграждат допълнително самочувствие у учениците. Идеята обаче има и сериозни недостатъци – на първо място, това са годините, в които всеки трябва да изгражда собствен стил на обличане, защото той е част от индивидуалността на човека, и се опасявам, че униформеното облекло определено би попречило на това. Втори недостатък – униформените комплекти са с ограничено брой дрехи и като майка се притеснявам дали винаги ще мога да ги поддържам в приличен вид. И третото, което ме прави резервирана към тази идея, е начинът, по който ще се избират изпълнителите на униформите, и дали типично по български няма да се избере фирмата, която дава рушвет, а не тая, която предлага най-естетично и удобно облекло. Ще ми е интересно да чуя и вашето мнение по въпроса.
До скоро от Емил Попов!
Имах едно време един познат – адвокат, веднъж като се видяхме се заговорихме за брака и той ми даде следния съвет, който ми е много актуален днес: „Емил Попов, когато се жените, да си избирате партньора в живота не по това, колко лесно ще живеете с него, а колко лесно ще се разведете, ако се наложи.” Има логика в това – можете да си представите на какви чудесии са се нагледали при разводи адвокатите, при това на уж разумни и интелигентни хора. Сетих се за тоя адвокатски съвет преди няколко дни, когато случайно попаднах на някакво ново предаване по ТВ7 с водеща бившата синоптичка на Нова телевизия Божана Филипова. Беше поканила като гост в студиото Вихра – бившата жена на Иван Христов. И паралелът дойде от само себе си. Ако си спомняте, преди години Божана и бившият й мъж Костадин Филипов, тогава новинар в Нова телевизия, също се разделиха. В публичното пространство се завъртяха слухове за изневяра. Каквато и да е била причината, разделите са си неприятна работа. Само че така и не станахме свидетели на грозни сцени. Някак си успяха да запазят добрия тон. И не направиха мръсното си бельо достояние на нацията. Не препускаха от студио в студио да ни занимават с личните си драми. Което не може да се каже за двойката Вихра и Иван. Няколко месеца цялата нация ставаше и лягаше с любовния им триъгълник, с обвиненията и обидите, разменени между тях от телевизионния екран. Грозно навъртяха в цялата история и невръстната си дъщеря. Така че май ще се окаже много читав тоя адвокатски съвет да си избираме партньора в живота и по това, как ще протече евентуален развод. Щото, както виждате, има разводи и… разводи.
Дано никога не ви идва това на главата, и аз – Емил Попов знам от личен опит, че е много стресиращо и неприятно.