Monthly Archives

юни 2012

Семейство Попови

Внимавайте с фирмите за стволови клетки

Преди да премина към повода за написването на днешния ми материал, Емил Попов ще направи едно въведение. Като ви обясня популярно какво е това стволова клетка. Това са универсални клетки, които при нужда могат да бъдат превърнати във всякакъв вид клетка от нашето тяло, но с най-голям успех това се случва при кръвоносната ни система. Голям брой такива клетки се намира в плацентата, която се отделя след раждане. Доскоро плацентата е изхвърляна като биологичен отпадък, но днес вече има голям брой фирми, които предлагат срещу една доста сериозна сума отделянето от плацентата и съхранение на такива клетки при специални условия в специални банки за период от около 20 години. Доста семейства, които имат финансовата възможност да си позволят тази услуга, го правят, защото това е един вид застраховка живот за детето им. Абсолютно доказано е, че има редица заболявания, които могат да бъдат излекувани с помощта на стволови клетки…

Но да премина към повода за темата ми. Преди дни срещам една бивша колежка, видимо много притеснена. Даже не се и наложи да я питам за причината. Все едно беше чакала да срещне някого, за да си излее тревогите. Тя роди преди около три години и срещу сумата от 5500 лева се възползва от услугите на фирма, предлагаща съхранение на стволови клетки. Та час преди да я срещне Емил Попов, минала покрай офиса на въпросната фирма, може би за първи път, откакто им е ползвала услугите, и й направило впечатление, че рекламните табели липсват. Попитала в съседния офис и оттам й обяснили, че фирмата вече не е там – оказала се мошеническа – идвали излъгани хора и полиция да ги търсят. Тепърва ще се изяснят подробностите около случая. Но аз побързах да напиша този материал с предупреждението: Внимавайте с фирмите за съхранение на стволови клетки.

Семейство Попови

Емил Попов: Скъпите вещи в училище

Нали знаете, че бабите и дядовците дават мило и драго за внуците. Силна е детската интуиция, усеща тая слабост и се възползва от това. Заумилква се Калоян около бабите и дядовците – таблет искал – и таблетът не закъсня. Обединиха финансови усилия моите родители и родителите на Емил Попов и заветния таблет пристигна вкъщи. Суетня голяма, радост. И разбира се, разногласия. Като се заинати Калоян, иска да го носи в училище, да се похвалел. Категорично забраних, първо, защото е скъпа вещ и никак не е изключено да изчезне, и второ и по-важно, защото имам някои съображения от морално естество против това скъпи и привлекателни за децата вещи да се носят в училище. Какво имам предвид. Училището си е едно малко общество, като това, което виждаме всеки ден на работата, по улиците, в магазина. И както в живота има хора с различни финансови възможности, така в училището пък има деца на родители с различни финансови възможности. И като се има предвид, че повечето от семействата трудно биха си позволили да купят на детето си една сравнително скъпа, но привлекателна за него вещ, ми се струва не особено редно да позволяваме на децата си да носят скъпите си придобивки в училище. От човешка гледна точка. Сигурно срещу това свое мнение ще срещна сериозни аргументи за това, че в реалния живот хората не са с равни възможности и един може да си позволи повече, друг – по малко и децата трябва да бъдат подготвени за това. Сигурно тази теза има своите основания. Но моите са, че може да направим поне детството им кратковременно островче на красиви илюзии. Радвам се, че и половинката ми Емил Попов е съгласен с моите размисли.

 

Семейство Попови

Летните ваканции и книгите

Юни месец е хубав за децата – в началото празник и подаръци, после идва ред на лятната ваканция. Няколко дни след празника излязоха някакви статистически данни за това, какви подаръци най-често са купували родителите за празника – топки, ролери, колела. Книги в статистиката нямаше. Аз обаче не вярвам в статистиката и съм сигурна, че много родители като нас с Емил Попов или са завели детето си в книжарница, за да си избере книжка, или пък те са му избрали и подарили. Както направих аз. Ей така плавно навлизам в днешната тема, която е децата ни, четенето на книжки и лятната ваканция. Всеки родител на ученик знае, че в края на всяка учебна година, на децата им дават един списък с литература, която да прочетат през ваканционните дни. Една част от децата, неголяма, наистина я прочитат тогава – през ваканцията, други – като поотраснат и сами открият ползата и удоволствието от четенето, трети – никога. За всяка книжка обаче си има време и е най-добре да я прочетем тогава. Затова си мисля, че трябва да подпомагаме децата си в пътя им към книгите – спокойно, с обяснение, с личен пример, без императиви, както прави Емил Попов. И няма по-подходящо време за това от свободните от учебни ангажименти летни ваканционни дни. И никак не е задължително книжките да са от задължителния списък – важното е да се чете. Защото на 1 юни гледах едни официално и с вкус облечени дечица, трептящи като пеперуди. Преди това, около 24 май, пък гледах каките им абитуриентки – голяма част от които кичозно и безвкусно облечени. Можете да бъдете сигурни, че пътят от едното до другото не е бил постлан със страници от прочетени книги.

 

Семейство Попови

Детските рождени дни и Емил Попов

Ако Калоян прочете, че озаглавявам с епитета детски тема, провокирана от споровете ми с него, ще се разсърди много. Да лепнеш на тийнейджър епитет детски, си е голяма обида. А защо, чуди се Емил Попов?

И така, макар темата да е провокирана от вижданията на Калоян за това, по какъв начин трябва да празнува рождения си ден, ще я разгледам малко по-общо, защото и много наши приятелски семейства също са изправени пред избора дали да празнуват рождените дни на децата си в семейна обстановка, или пък да се възползват от услугите на различни увеселителни детски центрове и заведения, които предлагат организацията и провеждане на рождените дни. Веднага бързам да ви кажа, че моето категорично мнение, което отстоявам всяка година в сблъсъците си с Калоян по този повод, е, че детските рождени дни са семеен празник и трябва да се празнуват в топла семейна обстановка. През годините много пъти сме били канени на рождени дни, организирани в такъв тип заведения, и определено имам наблюдения. Даже и да пренебрегнем факта, че един рожден ден, празнуван по този начин, излиза няколко пъти по-скъпо, не виждам основателна причина да предпочетеш да нахраниш гостите на детето си със суха и студена пица и пържени картофи, каквото е традиционното меню. Не приемам и аргумента, че вкъщи не може да организираш така добре забавлението на гостите като професионалните аниматори. И според Емил Попов няма забавление и изненада, което при добро желание не може да реализираш и вкъщи – дето е речено, и любимата рок звезда на детето си може да поканиш, ако решиш. Ще се радвам да чуя и вашето мнение по темата, защото моето скоро ще изгуби тежестта си – никак не са далече времената, в които само ще осребрявам сметките от рождените дни на Калоян – без право на глас.