Monthly Archives

май 2014

Семейство Попови

Човекът срещу Природата

Earthquakes 1.1.7.0 Tab 1 of 26.5 по скалата на Рихтер! Въпросното не ни е първото земетресение, но от доста време не бяхме изпитвали смут от това земята да се разлюлее под краката ни. Доста е притеснително, особено когато живееш в блок и не си на първия етаж.

Ние от Смолян усетихме най-силно земетресението, тъй като сме си кажи-речи на границата с Гърция, а новинарските емисии обявиха, че епицентъра е в Егейско море. Малко след труса съседите се събраха долу на улицата и с право. Панелният ни блок е доста старичък.

Най-много от земетресения се плашат децата и по-възрастните хора. Неразбирането на нещото прави малчуганите психологически уязвими. Старите хора пък са по-трудно подвижни и ако не дай си боже нещо стане, ще имат нужда от подкрепа от по-млад човек.

Като главата на нашето семейство, мой дълг е да остана спокоен. Истината е, че не се страхувам от стихии – бури, наводнения, свлачища, земетресения, защото страхът може да бъде най-лошият съветник на човек. Спира трезвата мисъл, а не разсъждавате ли ясно, можете да направите купища грешки и да рискувате живота на обичаните си. Освен това вярвам, че човек не може да избяга от съдбата си – каквото му е писано, това ще стане! Единствено в такива моменти си мисля, колко малки и незначителни сме хората пред Природата. Все си мислим, че като сме взели господството над планетата сме неуязвими. Строим високи сгради, показваме превъзходството си като се учим да улавяме ветровете, водите, да прокопаваме планините и да въздействаме върху полята и горите с дейността си, но все пак не можем да направим нищо срещу могъщите сили от земните ядра или от космоса. В такива моменти се подсещам и че животът е прекалено кратък, за да го пропиляваме за ненужни свади, омраза и мъст. Нека бъдем по-добри, обичливи и силни, за да се справяме с предизвикателствата. Нека градим не толкова сгради, а мира помежду си.

 

Семейство Попови

Да запазим демокрацията

6cee8f63d325db0d53fb81bb2f9bb47fТази година изборите за представители на страната ни в Европейският парламент се падат в много динамичен месец. Покрай 25-ти май се отбелязват балове, сватби, училищни и общински тържества. Прави ми впечатление, че много малко обаче са хората, които се вълнуват от предстоящите избори и и още по-малко (поне в нашето семейни обкръжение), които ще идат да гласуват. Мотивите им са много, главно продиктувани от нехаресване на политическите представители, неприрязън към определени обществени фигури и своеобразен начин да покажат, че обявяват бойкот на  политически формации. Нашето семейство обаче реши, че ще гласува. Смятаме, че ако ние българите не упражняваме правото си на вот демонстрираме безразличие към собствения си живот, към обществения ред в държавата и сами позволяваме да се случва политически произвол, машинации и манипулации.

Смятам, че е време да спрем да мрънкаме и да хулим страната си. Но явно се чувстваме по-сигурни да бягаме от отговорност от случващото се в родината ни, за да имаме кого после да плюем и да казваме, че нямаме пръст в тази работа. Смятаме, че гласуването, дори на принципа „по-малкото зло“ дава сила на човека и оправдава случването на Демокрацията. Само изпълнявайки гражданския си дълг можем да я опазим, защото когато хората не гласуват, едно, че дават поле на развитие на горепосочените неща, но съзнателно се отказват от предоставените им права и свободи. Представете си какви биха могли да бъдат резултатите, ако отиде да гласува целият народ…  А аз бих искал да видя това. Особено на следващите парламентарни избори!