Кучетата могат да вият по най-различни причини, а всяко виене крие своята история. Поведението им зависи не само от породата, но и от темперамента, възпитанието и дори настроението в момента. Макар на пръв поглед да звучи като странен навик, виенето често е форма на комуникация – една вълча наследственост, която не е напуснала напълно съвременните домашни любимци.
Една от най-честите причини е желанието на кучето да комуникира с други себеподобни. То може да вие, за да привлече вниманието, да съобщи за опасност или да отбележи своето присъствие и територия. Това е начин да бъде чуто, когато думите не съществуват.
Понякога виенето е знак за неразположение. Ако кучето изпитва болка или стрес, то може да започне да вие като зов за помощ. Също така, когато е оставено само у дома за дълго време, някои кучета реагират с виене като израз на самота и тревожност от раздяла. Това поведение често се наблюдава при по-чувствителни или силно привързани животни.
Наследството също играе роля – породи като хъски, маламути или други с по-див произход вият по-често. При тях това е част от дълбоко вкоренен инстинкт, останал от времето, когато вият, за да се ориентират или събират в глутници.
Има случаи, в които кучето просто иска внимание. Ако един ден ви извие жално и вие веднага му се притечете на помощ или го погалите, то ще запомни този начин като успешен за привличане на вниманието ви. Не на последно място, някои кучета реагират на определени звуци – сирени, музика, виещи животни – и се включват в „сериозния концерт“ с цялото си сърце.
Ако кучето ви внезапно започне да вие често или без видима причина, най-добре е да се консултирате с ветеринар или поведенчески специалист. Понякога зад едно на пръв поглед безобидно виене може да се крие нещо по-сериозно.