Миналия уикенд Емил Попов и аз бяхме на гости на приятелско семейство – те са малко по-големи от нас, имат дъщеря, студентка в София, и преди четири години им се роди син. И понеже е малко по-чувствително детето, решиха да го дадат на частна детска градина с идеята, че там групите са по-малки и децата – по-подбрани, пък и отношението на учители и персонал е далеч по-добро, отколкото в държавните детски градини. Частната детска градина обаче си е скъпо удоволствие, пък сега, знаете, незасегнати от кризата не останаха, та стана въпрос по време на вечерята, че обмислят дали да не преминат на вариант държавна детска градина. И разговорът се завъртя около предимствата и недостатъците на частното и на държавното образование, затова днес реших да споделя с вас мнението си по тоя въпрос. Само че ще поразсъждавам не за или против частните детски градини, а по-общо за или против частните училища, защото знаете, че проблемът с настаняването на децата в детски градини все още у нас е реален и понякога родителите са принудени да ползват услугите на частни детски градини поради липса на друг вариант. А що се отнася до частните училища, моето мнение е еднозначно и съвсем категорично. Смятам, че там децата се отглеждат в саксийни условия, обръща им се голямо внимание, създава им се комфорт, който в реалностите на живота не съществува. В тоя смисъл смятам, че частното образование не изпълнява една от основните функции на образованието – да подготви децата за житейските реалности, такива, каквито са. Иначе допускам, че поради ограничения брой ученици в класовете е вероятно вниманието, което се отделя на всеки ученик, да е по-голямо и оттам – качеството на обучение също. Само че животът не е само знания, нали? Ще се радвам да изкажете и вие мнение по въпроса, защото това определено е тема, която с Емил Попов ни вълнува.
Category
Семейство Попови
Здравейте, приятели! Много мисля напоследък върху един въпрос, еднозначен отговор още не съм намерил. Но затова пък реших да изложа мислите си тук, заедно може и да го измислим. Въпросът ми е за това, трябва ли задължително всяка вечер семейството да се събира заедно и да вечеря на масата – с произтичащите от това неудобства за членовете му, защото един си идва по-рано огладнял, друг по-късно и т. н. Веднага ще ви кажа, че у нас режимът е либерален – понякога, когато графиците ни съвпадат, сядаме всички на масата, но когато това е невъзможно, не правим драма от това. Досещате се, че тия опити за организирани вечери срещат сериозен отпор от страна на Калоян, който, типично за възрастта си, е свободен електрон и не му е по волята да се съобразява с каквито и да е правила и графици. На празници, разбира се, си е закон да се съберем в доста широк кръг цялото семейство и тогава наистина си се получава хубава семейна сбирка. Имаме приятелски семейства, в които въпросът е уреден по нашия начин, но има и такива, не много на брой, в които вечер, вали-гърми, всички сядат на масата по едно и също време и даже и да има гладни, чакат да се съберат всички. Да ви кажа честно, малко прекалена ми се вижда тая работа на мен Емил Попов, ограничаваща личната свобода. Хубаво нещо са събиранията на семейството около масата, ама трябва ли пък около масата да се върти целият живот на човек и с това вечерно събиране да съобразява всичките си задачи. Ще ми е интересно да споделите как е във вашите семейства и въобще какво мислите по въпроса.
Здравейте, приятели! Днес подхващам една тема, която, предполагам, вълнува много родители. Пак се прокраднаха мнения напоследък за това, че в българските училища трябва да се въведат униформи. И във връзка с това искам да изложа своето мнения по въпроса, което, бързам да уточня, никак не е еднозначно. Намирам и положителни, и отрицателни моменти в идеята за въвеждането на училищно облекло. Започвам с предимствата на носенето на униформи – първото, за което се сещам и аз, ще е това, за което ще се сети и всеки родител на тийнейджър от какъвто и да е пол. Толкова суетни и претенциозни по отношение на дрехите стават в тая възраст и момичетата, и момчетата, че за родителите понякога си е живо изпитание продължителното пазаруване по магазините. Така че въвеждането на униформи, поне отчасти, ще облекчи в това отношение родителите. Втората положителна страна на въвеждането на униформите е това, че финансовите възможности на родителите са различни и така няма децата на родители с по-скромни възможности да се чувстват по-непълноценни заради по-скромното си облекло. И на трето, но не на последно място по значимост, смятам, че униформите, особено на елитните училища, създават едно усещане за принадлежност към нещо значимо и изграждат допълнително самочувствие у учениците. Идеята обаче има и сериозни недостатъци – на първо място, това са годините, в които всеки трябва да изгражда собствен стил на обличане, защото той е част от индивидуалността на човека, и се опасявам, че униформеното облекло определено би попречило на това. Втори недостатък – униформените комплекти са с ограничено брой дрехи и като майка се притеснявам дали винаги ще мога да ги поддържам в приличен вид. И третото, което ме прави резервирана към тази идея, е начинът, по който ще се избират изпълнителите на униформите, и дали типично по български няма да се избере фирмата, която дава рушвет, а не тая, която предлага най-естетично и удобно облекло. Ще ми е интересно да чуя и вашето мнение по въпроса.
До скоро от Емил Попов!
Имах едно време един познат – адвокат, веднъж като се видяхме се заговорихме за брака и той ми даде следния съвет, който ми е много актуален днес: „Емил Попов, когато се жените, да си избирате партньора в живота не по това, колко лесно ще живеете с него, а колко лесно ще се разведете, ако се наложи.” Има логика в това – можете да си представите на какви чудесии са се нагледали при разводи адвокатите, при това на уж разумни и интелигентни хора. Сетих се за тоя адвокатски съвет преди няколко дни, когато случайно попаднах на някакво ново предаване по ТВ7 с водеща бившата синоптичка на Нова телевизия Божана Филипова. Беше поканила като гост в студиото Вихра – бившата жена на Иван Христов. И паралелът дойде от само себе си. Ако си спомняте, преди години Божана и бившият й мъж Костадин Филипов, тогава новинар в Нова телевизия, също се разделиха. В публичното пространство се завъртяха слухове за изневяра. Каквато и да е била причината, разделите са си неприятна работа. Само че така и не станахме свидетели на грозни сцени. Някак си успяха да запазят добрия тон. И не направиха мръсното си бельо достояние на нацията. Не препускаха от студио в студио да ни занимават с личните си драми. Което не може да се каже за двойката Вихра и Иван. Няколко месеца цялата нация ставаше и лягаше с любовния им триъгълник, с обвиненията и обидите, разменени между тях от телевизионния екран. Грозно навъртяха в цялата история и невръстната си дъщеря. Така че май ще се окаже много читав тоя адвокатски съвет да си избираме партньора в живота и по това, как ще протече евентуален развод. Щото, както виждате, има разводи и… разводи.
Дано никога не ви идва това на главата, и аз – Емил Попов знам от личен опит, че е много стресиращо и неприятно.
Здравейте! Днешният ми материал в известен смисъл е продължение на предния. Предполагам всички вие като родители сте изпадали в ситуация, когато в магазин детето ви започва да иска да му купите нещо, нерядко се тръшва на земята и започва силно да реве или да вика, изисквайки своето. Ако на вас не ви се е случвало, със сигурност поне няколко пъти сте присъствали на такива сценки в магазин. Та днес ще поразсъждаваме върху това, как е правилно да реагират родителите в такава ситуация. Най-простото и лесното решение, ако имате възможност, разбира се, е да кажете да и да купите желаното. Но в този случай готови ли сте винаги да угаждате на капризите на детето си – пък даже и да сте готови, портмонето ви не е бездънно. Другият вариант е – безапелационно не, толкова безапелационно, че детето веднага да престане да се тръшка и да вика. Както и да ги погледнем обаче, като всички крайности и двата варианта имат и плюсове, и минуси. Затова най-добре е да подходим към тези случки с предварителна подготовка и мисъл. Когато тръгваме към магазина, е добре да обсъдим с детето къде отиваме и какво ще купуваме. Това би бил един чудесен начин да приобщите детето към планирането на семейните средства. Трябва, разбира се, да сте подготвени, че най-вероятно тази тактика няма да сработи от самото начало и най- детето ще заяви с изнесен глас своето искам. Най-неправилното в такива ситуации е да приложите физическа или пък словесна сила, за да принудите детето да спре. Проявете дипломатичност, отклонете временно вниманието му, кажете му, че ще помислите дали имате възможност да закупите желаното и когато то се поуспокои, обсъдете нещата. Ако му обясните добре, със сигурност ще ви разбере не само за конкретния случай, а и за цял живот.
Поне така мисли семейство Софи и Емил Попови. 🙂
Не сколасах тая година да боядисам великденските яйца в четвъртък и ги отложих за събота. То и без това от няколко години се уговаряме се една съседка от входа до нас, че ще й покажа технологията си за украсяване на великденските яйца с восък и листенца, пък в четвъртък няма как да стане обмяната на опит, защото обикновено и двете работим и извършваме свещенодействието по боядисването на яйцата по късни доби. И така – събрахме се в събота, аз предвидливо бях дала зелена светлина на мъжете, за да не ни се пречкат в кухнята, и всеки от тях самостоятелно беше хванал посока. Емил се уговори за бира със свой приятел, Калоян обикаляше около блока с колелото, а котаракът се търкаляше под леглото в детската стая. Почнахме ние боядисването на яйцата, по едно време Калоян звънна – да му пусна през терасата пари за сладолед. Пуснах му, разбира се, той често звъни за такива финансови инжекции и когато имам възможност, винаги му давам. Съседката остана много учудена и ми вика: как така ще му даваш, когато той иска; когато ти решиш да му купиш сладолед, тогава ще му купиш. Не било възпитателно така. Не й отговорих нищо съществено, щото не ми се влизаше в спор за детското възпитание на Велика събота, но после се поразмислих. Както и да го мисля обаче, не виждам нищо възпитателно в това да отказваш да дадеш пари на детето си за дребни лакомства. Да, трябва да му обясниш, че не винаги е възможно да изпълняваш желанията му, възпитателно е понякога да отказваш. Но да му отказваш с възпитателна цел сладолед или пакетче ядки?! Чакам да чуя какво мислите и вие по темата.
Софи Попова
Знаете, че след като в едно семейство се появят децата, няма нищо по-важно от тях. Случва се обаче, при това доста често напоследък, и при млади и здрави родители да се родят деца със здравословни проблеми и изоставане в умственото развитието. Възхищавам се на такива родители, които приемат болните си дечица като дар от бога, и се грижат за тях с цялата си любов. Възхищавам им се заради избора, който са направили, да гледат – с хиляди трудности и проблеми и без никаква реална помощ от страна на държавата – дечицата си, а не да ги захвърлят в някоя социална институция, където знаем от зловещите репортажи какво се случва. В България обаче, да си говорим честно, в това отношение има един, даже и не знам как да го нарека, манталитет – немалка част от родителите още при изричането от страна на лекарите на диагнозата се отказват от децата си – и заради проблемите по отглеждането им, и заради жестокото понякога отношение на хората към различните деца. В това отношение, макар да се изживяваме като много човечен и топъл народ, ще има да ги стигаме студените уж западняци, които имат много по-добро отношение към деца, пък и към животни, с проблеми. Безбройни са примерите на деца от български социални институции, диагностицирани с тежки умствени и физически недостатъци, които под грижите и любовта на осиновителите си чужденци поемат един съвсем нормален път на развитие в живота. Трябва да си променим нагласите и отношението към тези деца – и всеки първо трябва да започне от своя дом. Още първия път, когато срещнах въпросителния поглед на Калоян, когато видя дете с церебрална парализа, му обясних, че това дете не е с нищо по-различно или по-лошо от него, напротив, даже е по-значимо, защото, за да постигне нещата, които той постига с лекота, то полага много повече усилия. И сега той знае, че към такива деца не трябва да има по-специално отношение – нито по-добро, нито по-лошо, просто нормално, каквито всъщност са и тези деца.
Здравейте, приятели! Ето че дойде време и за първото ни включване. Какво вече ви казахме, в този блог ще обсъждаме с вас проблемите, които се появяват пред всяко едно семейство – нашето, вашето, съседското. Няма да сплетничим – ще обсъждаме. Ще се опитаме да разберем мъжа, жената, а защо не и роднините, в една или друга ситуация. Ще задаваме въпроси, които ни вълнуват, ще ви съветваме, доколкото ни стигат силите, и ще помагаме с каквото можем. Като начало обаче смятам да ви запозная с нашето семейство, защото анонимността, даже и в интернет, никога не поражда доверие. А все пак доверието ще бъде много важно в нашите контакти, нали?! Аз съм София и по-често ще общувате виртуално с мене, защото аз съм човекът в нашето семейство, когото го сърбят повече ръцете за писане. Идеите, които ще излагам тук, както и съветите, които ще ви давам, обаче никога няма да са само от мое име, защото нашето семейство е от тези, в които се разговаря постоянно, и всъщност всяко решение, всяко мнение по определен въпрос или проблем е плод на разговорите ни и изводите, до които сме достигнали заедно с Емил. Женени сме от почти шестнайсет години и освен нас пълноправен член на семейството е и тринайсетгодишният ни син Калоян. Поради възрастта си той логично няма да търси изява на семейната ни страничка, защото, както можете да предположите, в този етап от живота му го вълнуват съвсем различни неща. Щях да забравя десетмесечния котарак Мишо, наскоро кастриран, който синът ни донесе като сукалче от улицата с горещите уверения, че само той ще се грижи за него. Сещате се кой го гледа сега, нали? По празници масата ни и е пълна и с много роднини. Но за тях – друг път.
Поздрави: София и Емил Попови
Здравейте, приятели! Ние сме семейство Попови – Емил и София. Заедно решихме да изградим това интернет огнище, с което да си помагаме. Искрено се надяваме да превърнем този блог в едно приятно и полезно местенце за споделяне, оплакване или пък намиране на решения по дадени проблеми. Ние винаги сме смятали, че събирайки повече различни мнения по дадена тема или проблем, то той има по-голяма вероятност да бъде разрешен по най-добрият възможен начин. Всички знаем, че всеки човек е индивидуален и приема околните събития по различен начин. В тази насока интернет е едно прекрасно място за реализиране на тази наша идея.
Ще се радваме да бъдете активни и да се включвате в нашите дискусии.
Поздрави от Софи и Емил Попови!