Ако Калоян прочете, че озаглавявам с епитета детски тема, провокирана от споровете ми с него, ще се разсърди много. Да лепнеш на тийнейджър епитет детски, си е голяма обида. А защо, чуди се Емил Попов?
И така, макар темата да е провокирана от вижданията на Калоян за това, по какъв начин трябва да празнува рождения си ден, ще я разгледам малко по-общо, защото и много наши приятелски семейства също са изправени пред избора дали да празнуват рождените дни на децата си в семейна обстановка, или пък да се възползват от услугите на различни увеселителни детски центрове и заведения, които предлагат организацията и провеждане на рождените дни. Веднага бързам да ви кажа, че моето категорично мнение, което отстоявам всяка година в сблъсъците си с Калоян по този повод, е, че детските рождени дни са семеен празник и трябва да се празнуват в топла семейна обстановка. През годините много пъти сме били канени на рождени дни, организирани в такъв тип заведения, и определено имам наблюдения. Даже и да пренебрегнем факта, че един рожден ден, празнуван по този начин, излиза няколко пъти по-скъпо, не виждам основателна причина да предпочетеш да нахраниш гостите на детето си със суха и студена пица и пържени картофи, каквото е традиционното меню. Не приемам и аргумента, че вкъщи не може да организираш така добре забавлението на гостите като професионалните аниматори. И според Емил Попов няма забавление и изненада, което при добро желание не може да реализираш и вкъщи – дето е речено, и любимата рок звезда на детето си може да поканиш, ако решиш. Ще се радвам да чуя и вашето мнение по темата, защото моето скоро ще изгуби тежестта си – никак не са далече времената, в които само ще осребрявам сметките от рождените дни на Калоян – без право на глас.
Миналия уикенд Емил Попов и аз бяхме на гости на приятелско семейство – те са малко по-големи от нас, имат дъщеря, студентка в София, и преди четири години им се роди син. И понеже е малко по-чувствително детето, решиха да го дадат на частна детска градина с идеята, че там групите са по-малки и децата – по-подбрани, пък и отношението на учители и персонал е далеч по-добро, отколкото в държавните детски градини. Частната детска градина обаче си е скъпо удоволствие, пък сега, знаете, незасегнати от кризата не останаха, та стана въпрос по време на вечерята, че обмислят дали да не преминат на вариант държавна детска градина. И разговорът се завъртя около предимствата и недостатъците на частното и на държавното образование, затова днес реших да споделя с вас мнението си по тоя въпрос. Само че ще поразсъждавам не за или против частните детски градини, а по-общо за или против частните училища, защото знаете, че проблемът с настаняването на децата в детски градини все още у нас е реален и понякога родителите са принудени да ползват услугите на частни детски градини поради липса на друг вариант. А що се отнася до частните училища, моето мнение е еднозначно и съвсем категорично. Смятам, че там децата се отглеждат в саксийни условия, обръща им се голямо внимание, създава им се комфорт, който в реалностите на живота не съществува. В тоя смисъл смятам, че частното образование не изпълнява една от основните функции на образованието – да подготви децата за житейските реалности, такива, каквито са. Иначе допускам, че поради ограничения брой ученици в класовете е вероятно вниманието, което се отделя на всеки ученик, да е по-голямо и оттам – качеството на обучение също. Само че животът не е само знания, нали? Ще се радвам да изкажете и вие мнение по въпроса, защото това определено е тема, която с Емил Попов ни вълнува.
Здравейте, приятели! Много мисля напоследък върху един въпрос, еднозначен отговор още не съм намерил. Но затова пък реших да изложа мислите си тук, заедно може и да го измислим. Въпросът ми е за това, трябва ли задължително всяка вечер семейството да се събира заедно и да вечеря на масата – с произтичащите от това неудобства за членовете му, защото един си идва по-рано огладнял, друг по-късно и т. н. Веднага ще ви кажа, че у нас режимът е либерален – понякога, когато графиците ни съвпадат, сядаме всички на масата, но когато това е невъзможно, не правим драма от това. Досещате се, че тия опити за организирани вечери срещат сериозен отпор от страна на Калоян, който, типично за възрастта си, е свободен електрон и не му е по волята да се съобразява с каквито и да е правила и графици. На празници, разбира се, си е закон да се съберем в доста широк кръг цялото семейство и тогава наистина си се получава хубава семейна сбирка. Имаме приятелски семейства, в които въпросът е уреден по нашия начин, но има и такива, не много на брой, в които вечер, вали-гърми, всички сядат на масата по едно и също време и даже и да има гладни, чакат да се съберат всички. Да ви кажа честно, малко прекалена ми се вижда тая работа на мен Емил Попов, ограничаваща личната свобода. Хубаво нещо са събиранията на семейството около масата, ама трябва ли пък около масата да се върти целият живот на човек и с това вечерно събиране да съобразява всичките си задачи. Ще ми е интересно да споделите как е във вашите семейства и въобще какво мислите по въпроса.
Здравейте, приятели! Ние сме семейство Попови – Емил и София. Заедно решихме да изградим това интернет огнище, с което да си помагаме. Искрено се надяваме да превърнем този блог в едно приятно и полезно местенце за споделяне, оплакване или пък намиране на решения по дадени проблеми. Ние винаги сме смятали, че събирайки повече различни мнения по дадена тема или проблем, то той има по-голяма вероятност да бъде разрешен по най-добрият възможен начин. Всички знаем, че всеки човек е индивидуален и приема околните събития по различен начин. В тази насока интернет е едно прекрасно място за реализиране на тази наша идея.