Имахме приятелско семейство. Сега пак са ни приятели – само че поотделно. Разведоха се преди малко повече от три години. Тяхната история накара Емил Попов да се замисли по въпроса може ли появата на дете или деца да обърка мечтите и плановете ни. Затова ще ви я разкажа. Разбира се, ще променя имената. Милица и Иван – двойка от студентските години, с престижни професии и с поотраснал вече син. Отстрани всичко в семейството им изглеждаше идеално – добри доходи, постоянни пътувания в чужбина, добро и възпитано дете. Докато един ден не стана ясно – развеждат се. Една сутрин, докато пият кафето си, Милица съобщава на Иван, че е бременна от друг и искат да се разделят. Нормално, както стана ясно по-късно, след като години наред го е увещавала да имат второ дете, а той категорично е отказвал. Мотивите – тъкмо са си уредили живота, почнали са да постигат мечтите си да пътуват до интересни места, детето е пораснало, ще учи в чужбина, за какво им е тепърва да започват от нулата. И така – разделиха се. След няколко месеца в новото семейство на Милица се появи едно прекрасно момиченце. Синът й от първия брак вече е студент в чужбина. Гледа Емил Попов оня ден във фейсбук – прекрасни семейни снимки от ваканция в чужбина с баткото и малката принцеса . Та да се върнем на въпроса. Пречат ли децата на мечтите ни? Да, пречат на мечтите на онези, в чиято ценностна система отглеждането и възпитанието на дете е бреме и нарушава дребните им лични планове.
Ако Калоян прочете, че озаглавявам с епитета детски тема, провокирана от споровете ми с него, ще се разсърди много. Да лепнеш на тийнейджър епитет детски, си е голяма обида. А защо, чуди се Емил Попов?
Миналия уикенд Емил Попов и аз бяхме на гости на приятелско семейство – те са малко по-големи от нас, имат дъщеря, студентка в София, и преди четири години им се роди син. И понеже е малко по-чувствително детето, решиха да го дадат на частна детска градина с идеята, че там групите са по-малки и децата – по-подбрани, пък и отношението на учители и персонал е далеч по-добро, отколкото в държавните детски градини. Частната детска градина обаче си е скъпо удоволствие, пък сега, знаете, незасегнати от кризата не останаха, та стана въпрос по време на вечерята, че обмислят дали да не преминат на вариант държавна детска градина. И разговорът се завъртя около предимствата и недостатъците на частното и на държавното образование, затова днес реших да споделя с вас мнението си по тоя въпрос. Само че ще поразсъждавам не за или против частните детски градини, а по-общо за или против частните училища, защото знаете, че проблемът с настаняването на децата в детски градини все още у нас е реален и понякога родителите са принудени да ползват услугите на частни детски градини поради липса на друг вариант. А що се отнася до частните училища, моето мнение е еднозначно и съвсем категорично. Смятам, че там децата се отглеждат в саксийни условия, обръща им се голямо внимание, създава им се комфорт, който в реалностите на живота не съществува. В тоя смисъл смятам, че частното образование не изпълнява една от основните функции на образованието – да подготви децата за житейските реалности, такива, каквито са. Иначе допускам, че поради ограничения брой ученици в класовете е вероятно вниманието, което се отделя на всеки ученик, да е по-голямо и оттам – качеството на обучение също. Само че животът не е само знания, нали? Ще се радвам да изкажете и вие мнение по въпроса, защото това определено е тема, която с Емил Попов ни вълнува.
Здравейте, приятели! Много мисля напоследък върху един въпрос, еднозначен отговор още не съм намерил. Но затова пък реших да изложа мислите си тук, заедно може и да го измислим. Въпросът ми е за това, трябва ли задължително всяка вечер семейството да се събира заедно и да вечеря на масата – с произтичащите от това неудобства за членовете му, защото един си идва по-рано огладнял, друг по-късно и т. н. Веднага ще ви кажа, че у нас режимът е либерален – понякога, когато графиците ни съвпадат, сядаме всички на масата, но когато това е невъзможно, не правим драма от това. Досещате се, че тия опити за организирани вечери срещат сериозен отпор от страна на Калоян, който, типично за възрастта си, е свободен електрон и не му е по волята да се съобразява с каквито и да е правила и графици. На празници, разбира се, си е закон да се съберем в доста широк кръг цялото семейство и тогава наистина си се получава хубава семейна сбирка. Имаме приятелски семейства, в които въпросът е уреден по нашия начин, но има и такива, не много на брой, в които вечер, вали-гърми, всички сядат на масата по едно и също време и даже и да има гладни, чакат да се съберат всички. Да ви кажа честно, малко прекалена ми се вижда тая работа на мен Емил Попов, ограничаваща личната свобода. Хубаво нещо са събиранията на семейството около масата, ама трябва ли пък около масата да се върти целият живот на човек и с това вечерно събиране да съобразява всичките си задачи. Ще ми е интересно да споделите как е във вашите семейства и въобще какво мислите по въпроса.