Работа

Работа – колкото и да ни се иска, в живота ни все ще се сблъскаме с нея. В момента тенденциите са да се работи нещо, което доставя удоволствие. Но въпреки това, поемането на ежедневния ангажимент да си в кондиция, за да дадеш най-доброто от себе си, е доста изтощаващ. Затова днес питам – кога трябва да влезем в колелото на живота и да започнем да работим?

Мога да дам пример със себе си. Аз започнах да изкарвам парите си на 16 с почасови занимания. Преминал съм през много професии, ако мога да така да ги нарека – от раздаване на флаери, през барман, сервитьор, продавач, аниматор на морето. Нормалните занимания, с които много тийнейджъри са се сблъскали.

Причината да работя не бе, защото родителите ми не разполагаха с финанси, а защото летата преминаваха в гледане на филми, безсмислени събирания с приятели, завършващи с беля. Така че сменяйки средата и поемането на отговорност, ми помогнаха да изградя характер. Затова и в университета бях практически доста по-подготвен, дори по-адаптивен и комуникативен.

Други мои познати започнаха да работят през студентството си, а трети след него. Но тук има условност, че те директно започнаха да търсят работни места по професията. Дали има разлика и влияе ли това върху характера? Определено! Някои много бързо се издигнаха, а на други им липсваха умения като моите, натрупани отпреди.

Въпреки това аз съм на мнение, че поемането на какъвто и да е работен ангажимент не е излишно никога. Но всичко зависи от характера на човека и стремежа му за израстване. Затова ако имате деца, не ги щадете от работата, а просто им помогнете да намерят своята за момента, за да се усъвършенстват.

Заспивайки преди няколко вечери осъзнах нещо гениално. Светът се променя и това не си личи само от иновациите, които се въвеждат. Замислете се само, че животът на нашите баби и дядовци е бил един и са имали трудности. Израствайки в тази среда, нашите родители са си мислили, че са подготвени за изпитанията, но те вече са сменени и трябва да се адаптират. По същия начин растем и ние, техните деца. И когато вече сме готови за наше семейство, правилата на живота са коренно различни.

От това излиза, че младите винаги се изправяме пред изпитанията на новото. Но тревожното е, че в съвременния ни свят това не е просто сила на характера и естествен инстинкт за самосъхранение. Вече говорим за реални личностни проблеми, които са свързани с трудното възприятие на промяната и на асимилирането на толкова много нова информация. Този проблем обхваща много голям процент от милениумите, вече и от Z поколението.

Колкото и да си повтаряме, че животът е труден и че ние трябва постоянно да сме борбени, то идва момент, в който силите ни предават. Жалко е обаче, че днес това се случва на много млади хора. Какво ще работят? Дали е точната работа за тях? Ще имат ли всички материални блага? Кога ще се случи това? Забавляват ли се достатъчно? Красиви ли са? Толкова много въпроси ги терзаят, а те са напълно излишни.

Връщайки се назад в историята, може много лесно да се получат отговорите. Съвсем естествено е в един етап, в който човек вече се е трудил, да жъне успехи. Разковничето е, че очакванията не трябва да са прекалено завишени и нереалистични. Все пак, ако всичко се случваше веднага, щом си го пожелаем, то щяхме да сме за много кратко на земята. Затова младите не трябва да са притеснени, а да се наслаждават, да са смели и да го изживеят този живот с усмивка.