Tag

българия

Семейство Попови

Съгласни сме със Светльо Кантарджиев относно „новите“ културни ценности в НК

България – славна държава с дългогодишна история, датираща чак от 681 г. Какво ли не й се е случило от тогава до сега? Периоди на възходи и падения напълно нормални за „живота“ на всяка една страна. Традиции останали с векове. Предмети от миналото, запазени почти във всяка една по-стара къща. Някои дори не знаят, че нещата, които притежават от повече от 50 години, фактически биха могли да станат част от културното наследство на България и да се наложи да ги регистрират – поне това щеше да стане, ако бяха приети промените в Наказателния кодекс в частта му за културни ценности.

Четох едно изказване на учредителя на фондация „Мизия“, която е основана с цел да съхранява културните ценности в страната ни. Тогава Светльо Кантарджиев е бил на мнение, че мерките в кодекса са меко казано преувеличени, ако не и граничещи с абсурда. Промените очевидно са били насочени към по-крупните колекционери, но се получава така, че са засягали най-много обикновените граждани. Така или иначе, първите вече са декларирали вещите с културна стойност, които притежават, а на вторите тепърва им е предстояло да го направят.

31-37712_origПомните ли суматохата, която настана? Едни мислеха да започнат да изхвърлят „културното наследство“ на България на боклука, вместо да хабят средства да го регистрират. Други пък решиха да направят обратното – да съберат куп вещи от едно време и да ги занесат за оценка, а накрая можеше да се окаже, че са били безполезни. Направо абсурд…

Как хората, които ги мислят тези промени в НК, не се сещат за „вратичките“, които могат да се появят, и за цялата главоблъсканица, която може да възникне сред обществото, по повод кое е и кое не е културна ценност? То така и стана, между другото, и сигурно затова не се получиха нещата.

Семейство Попови

Да запазим демокрацията

6cee8f63d325db0d53fb81bb2f9bb47fТази година изборите за представители на страната ни в Европейският парламент се падат в много динамичен месец. Покрай 25-ти май се отбелязват балове, сватби, училищни и общински тържества. Прави ми впечатление, че много малко обаче са хората, които се вълнуват от предстоящите избори и и още по-малко (поне в нашето семейни обкръжение), които ще идат да гласуват. Мотивите им са много, главно продиктувани от нехаресване на политическите представители, неприрязън към определени обществени фигури и своеобразен начин да покажат, че обявяват бойкот на  политически формации. Нашето семейство обаче реши, че ще гласува. Смятаме, че ако ние българите не упражняваме правото си на вот демонстрираме безразличие към собствения си живот, към обществения ред в държавата и сами позволяваме да се случва политически произвол, машинации и манипулации.

Смятам, че е време да спрем да мрънкаме и да хулим страната си. Но явно се чувстваме по-сигурни да бягаме от отговорност от случващото се в родината ни, за да имаме кого после да плюем и да казваме, че нямаме пръст в тази работа. Смятаме, че гласуването, дори на принципа „по-малкото зло“ дава сила на човека и оправдава случването на Демокрацията. Само изпълнявайки гражданския си дълг можем да я опазим, защото когато хората не гласуват, едно, че дават поле на развитие на горепосочените неща, но съзнателно се отказват от предоставените им права и свободи. Представете си какви биха могли да бъдат резултатите, ако отиде да гласува целият народ…  А аз бих искал да видя това. Особено на следващите парламентарни избори!