Tag

общество

Семейство Попови

Съгласни сме със Светльо Кантарджиев относно „новите“ културни ценности в НК

България – славна държава с дългогодишна история, датираща чак от 681 г. Какво ли не й се е случило от тогава до сега? Периоди на възходи и падения напълно нормални за „живота“ на всяка една страна. Традиции останали с векове. Предмети от миналото, запазени почти във всяка една по-стара къща. Някои дори не знаят, че нещата, които притежават от повече от 50 години, фактически биха могли да станат част от културното наследство на България и да се наложи да ги регистрират – поне това щеше да стане, ако бяха приети промените в Наказателния кодекс в частта му за културни ценности.

Четох едно изказване на учредителя на фондация „Мизия“, която е основана с цел да съхранява културните ценности в страната ни. Тогава Светльо Кантарджиев е бил на мнение, че мерките в кодекса са меко казано преувеличени, ако не и граничещи с абсурда. Промените очевидно са били насочени към по-крупните колекционери, но се получава така, че са засягали най-много обикновените граждани. Така или иначе, първите вече са декларирали вещите с културна стойност, които притежават, а на вторите тепърва им е предстояло да го направят.

31-37712_origПомните ли суматохата, която настана? Едни мислеха да започнат да изхвърлят „културното наследство“ на България на боклука, вместо да хабят средства да го регистрират. Други пък решиха да направят обратното – да съберат куп вещи от едно време и да ги занесат за оценка, а накрая можеше да се окаже, че са били безполезни. Направо абсурд…

Как хората, които ги мислят тези промени в НК, не се сещат за „вратичките“, които могат да се появят, и за цялата главоблъсканица, която може да възникне сред обществото, по повод кое е и кое не е културна ценност? То така и стана, между другото, и сигурно затова не се получиха нещата.

Семейство Попови

Помагат ли ни медиите?

pressИма нещо като цикличност в родните медии. В определени моменти – сезонно или покрай някакви събития като национални или религиозни празници, програмните директори се сещат да следят хора в неравностойно положение, пътната обстановка, природни бедствия, времето. Ето така например всяка година преди Коледа ставаме страшно социални и всички медии се надпреварват да излъчат в поредица от предавания  обстановката в редица домове за възрастни хора или деца. Наближи ли пролетта покрай сезонното пълноводие изведнъж се зашумява за състоянието на язовирите, коритата на реките и подобни. Лете се започва следенето на пътната обстановка и анонсите за всички катастрофи, които са станали. Мен лично тръпки ме побиват и с голямо притеснение пътувам за морето/планината. Края на есента всеки ден се говори кога ще заснежи и дали са в готовност снегорините.

Не съм съгласна с подобни програми. Те са ми плашещи, манипулиращи, оказващи психологически натиск. Някой журналист ще ви каже, че програмата е съобразена с интересите и очакванията на хората, с това което ги интересува. НЕ. Това според мен е изкривено виждане. Да не би моето милосърдие, например, да е по график. Защо само по Коледа хора се приучават да мислят за благотворителност. Спят ли през останалото време? Според мен да се приобщава обществото към обществен ангажираност трябва да се случва през цялата година. Аз лично съм правила дарение и знаете ли, останах леко разочарована. По Коледа смятахме от фирмата да дарим празнична вечеря на деца от дом за сираци. Жените вътре ни обясниха да не си правим изобщо труда. Покрай празниците и кампаниите всички се пресищали точно тогава за такива неща. Имали толкова храна, която не можели да изядат и която, за съжаление, ще се развали преди да успят да я изконсумират. Никой не се сещал да дари или да осигури средства за спално бельо, за битова принадлежности като кофи, легени, сапуниери, кърпи за баня или за пижами, пантофи и нови обувки на децата. Масово се носят хранителни стоки, играчки и книжки. Активизирането ставало по празници и след това цяла година нямало кой да погледне тези деца.

Пътни катастрофи стават постоянно. За тях няма сезон. При трафик зачестяват, при липсата му се случват по-рядко. Пролетното пълноводие нерядко води до бедствие, но едва тогава медиите зашумяват за контрол над водоизточниците. На това му викам  „след дъжд качулка“. Такива проверки, ако ще и медийни, трябва да се случват по-рано. Зимата си е зима. Никога не се знае кога точно ще завали, колко ще натрупа. Ако човекът можеше да контролира времето щеше да спаси от глад децата в Африка.

Това исках да кажа по темата. Всичко ние трябва да сме целогодишно обществено ангажиране. А медиите е добре да осмислят начините да станат по-добри регулатори на общественото и най-сетне да заработят в негова полза, а не в негов ущърб. Да алармират и проверят, а не да обвиняват и печелят от сензация.