ученици

С идването на месец май една от водещите теми отново става матурите. Те бяха възобновени в България при завършването на набор 1989 г. или от 2008 г. насам. Вече 15 години училищата и учениците промениха програмите си и за завършване на начално, основно и средно образование се полагат изпити. Според вас те задължително условие за качествено завършено образование ли са или са просто поредният стрес за учениците?

И тук, както навсякъде, монетата има две страни. Несъмнено за по-малките полагането на толкова сериозен изпит с материал от няколко години е плашещо. Особено щом е за първи път. За големите пък матурите са форма за кандидатстване и за продължаване на академичния им живот. Отново е плашещо, защото имат само един шанс, който да определи бъдещето им.

Точно затова психиката на всяко отделно дете възприема изпитите като нещо различно – за едни е мотивация, за други стрес. На това отдавам причината, че децата могат да се панират и да не покажат най-доброто от себе си.

В този момент обаче обръщам монетата и виждам позитивната страна от полгането на матури. Всъщност този вид изпит не цели единствено да покаже знания. Според мен тяхната допълнителна цел е да направят психиката на децата по-стабилна. Защо ли – защото всяко преодоляно изпитание ги подготвя за трудностите на истински живот след училището.

Може да ви прозвучи леко банално, но логическите задачи няма да дадат воля напълно на изграждане на такъв вид мислене у децата. Ситуацията, в която обаче им даваш задачата, ще го направи. Колкото повече учениците изпадат в ситуации, в които трябва да проверяват издръжливостта и уменията си на няколко нива, толкова по-калени ще бъдат занапред. Погледнато реално, в такива ситуации ще изпадат постоянно в работа и в личен план. Просто преминаването през подобни изпити от ранна възраст ще ги подготви да знаят какво да очакват, как да разчитат на себе си и да бъдат най-добрата си версия.

А вие какво мислите по темата?

Като родители на четвъртокласник и нашето семейство се сблъска с така наречения предмет „Компютърно моделиране“. Силно насочен към новите технологии и професии, класът си е истинско предизвикателство за малки и големи. За какво говоря?

Компютърното моделиране се появи още в 3-ти клас, тъй като училището е профилирано към информационните технологии. За нас това беше ок още при самото записване на детето, защото знаехме, че подобна информация и знания биха били само от полза на подрастващите. Но явно сме имали прекалено авантюристични представи.

Повечето деца, включително и нашето, използва компютър и телефон, за да играе игри. Ние мислихме, че по този начин развива не малка компютърна грамотност, ала е оказа, че сме грешили. Компютърното моделиране учи децата как се структурират файловете в компютър, как се създават различни формати и за какво биха им били полезни. Заедно с това ги обучава на това да са предпазливи онлайн и да създават добри пароли и потребителски имена.

Това са знания от обща култура и за малчугани е задължително да са защитени онлайн, да не използват истинските си имена и данни. Знаете какви лоши хора дебнат зад монитрите и как омайват децата. Но има и някои части от този предмет, които са си наистина за програмисти. Например има първи стъпки за това да създаваш герой и да го управляваш чрез движение, звук и картина. Звучи интригуващо, но е много трудно.

Затова моето мнение е, че подобни предмети трябва вече да са след 5-ти клас, когато учениците вече са изградили някакви интереси. На мен ми е трудно да осмисля материала и да го обясни на 10-годишния ми син. Вие как се справяте?