За да се превърне едно дете в достоен възрастен, не само че не трябва да му липсват първите седем години, но те трябва да са минали по правилния начин. При подготовката на децата за реалния свят понякога е нужно да бъдете твърд родител, въпреки че ги обичате. Те трябва да знаят, че от действията им има последствия и че вие няма да сте винаги там, за да ги спасите.
Научете ги на благодарност, която да изразяват гласно, без да се стесняват. Това непременно ще им помогне в живота по-нататък. Любезността може да се възпита от ранна възраст, затова ги учете да казват „моля“ и „благодаря“ при всеки удобен случай.
Тъй като в живота има правила, които трябва да се спазват, добре е отрано детето да го знае. Започнете с правилата у дома като например да не им разрешавате да ходят с обувки вкъщи или пък да не сядат пред компютъра преди да си напишат домашните.
Научете ги, че парите не падат от небето, а се печелят с труд. Това може да стане като извършват малки къщни дейности, за които им давате по някой лев като например да ви помогнат да измиете прозорците, да сгънете прането и т.н. Като бях малка, моят баща ме учеше за стойността на парите като ми даваше задача да окопавам около корените на дръвчетата на село. Аз се справях, доколкото мога за възрастта си, а в замяна получавах стотинки за сладолед.
Определете и фиксиран дневен бюджет от джобни за училище. Така детето ще се научи да разпределя парите си и да не надвишава сумата, която му е поверена. Ако му останат стотинки, може да ги спести за нещо, което отдавна иска да си купи.
На нас хората май не може да ни се угоди. Докато бяхме малки искахме да пораснем, а сега искаме пак да сме деца. Тогава просто не сме осъзнавали колко отговорности идват с това да бъдеш възрастен, колко важни решения трябва да вземаш, колко препятствия трябва да прескочиш и на колко борби ще се подложен, за да оцелееш. Така както ги изреждам тези неща, далеч не изглеждат като реклама на това да си възрастен, но те се осъзнават само след като си ги преживял, не и преди това.